Лебедова песен [bg]

— Как мислиш, че изглежда отдолу? — попита го отново момичето.

— Не знам — отвърна най-накрая той. — Никога не съм срещал някого с подобен кураж като нейния. Тя е една адски корава жена. Истинска дама.

— Да, такава е. — Суон погледна възлестата повърхност на Маската на Йов. „Скоро — помисли си тя. — Много скоро.“ — Тя ще се оправи. Искаш ли да си починеш малко?

— Не, ще остана при нея. Ако ми се доспи, ще легна на пода. Останалите заспаха ли?

— Да. Стана късно.

— Сигурно. Лягай си и ти.

— Ще го направя. Но искам да я видя, когато се случи.

— Ще те повикам — обеща ѝ Пол. Стори му се, че Сестрата отново каза нещо и се наведе напред. Главата ѝ бавно се размърда, но не издаде никакви други звуци и пак застина. Пол вдигна поглед, но Суон вече я нямаше.

Момичето беше прекалено изнервено, за да спи. Отново се чувстваше като дете в нощта преди Коледа. Мина през предната стая, в която останалите бяха заспали на пода около печката, и отвори вратата. Студеният вятър влезе вътре и разгоря жаравата. Излезе бързо навън, придърпа палтото си и затвори вратата след себе си.

— Малко е късно да си будна — каза Ана Макклей. Тя седеше на стъпалата на верандата до мъж на име Половски, бивш стоманолеяр от Питсбърг. Двамата бяха въоръжени с пушки и облечени в дебели палта, шапки и ръкавици. Призори друга двойка часови щяха да поемат за няколко часа. Бараката се охраняваше денонощно. — Как е Сестрата?

— Няма промяна. — Суон погледна кладата, която гореше в средата на пътя. Вятърът я раздухваше и към небето политаха колела от червени искри. Двадесетина души спяха около нея и още няколко бяха насядали и се взираха в пламъците или си говореха, за да си убиват времето. Докато не научеха къде се криеше мъжът с аленото око, Сестрата настоя домът на Глори да се охранява през цялото време и Джош и останалите веднага се съгласиха. Също така доброволци пазеха около кладите нивата с царевицата и новото място, където бяха засети ябълковите сърцевини.