Лебедова песен [bg]

Забеляза замръзнали пръски кръв по земята. Последва ги още четири-пет метра и спря до едно кръгло парче ламарина, което беше подпряно на грубите тухлени основи на овъглената църква. Върху него имаше още замръзнала кръв, а около ботушите му бяха разхвърлени още парчета плат на райета. Джош допря крак до ламарината, която беше с размерите и формата на капак на шахта, пое си дълбоко въздух и го изпусна. След това избута метала настрани и се дръпна назад.

Отдолу се разкри дупка, изкопана в основите на църквата. От вътрешността ѝ се разнесе студена и неприятна воня, която накара кожата му да настръхне.

„Намерих те“, беше първата мисъл на гиганта.

„Махай се оттук, по дяволите, бягай, тромав глупако!“, беше втората.

Но Джош се поколеба и продължи да наднича в дупката.

Отвътре не се чуваше нищо и не се забелязваше никакво движение. „Празна е! — помисли си той. — Няма го!“

Направи една предпазлива крачка към нея. После втора и трета. Застана отгоре ѝ и се ослуша. Все още не се чуваше нищо и не се забелязваше никакво движение.

Леговището беше празно. Мъжът с аленото око го нямаше. След като Суон го беше срещнала, той вероятно беше напуснал Мерне Рест.

— Благодаря на Бога! — прошепна Джош.

Чу шумолене зад себе си.

Обърна се светкавично и вдигна ръце, готов за бой.

Един плъх се беше качил върху някакъв кашон, оголваше зъби, писукаше и крякаше като сърдит хазяин.

— Млъкни, малко копеле…

Две ръце — едната черна, а другата бяла — се стрелнаха от дупката, сграбчиха глезените на гиганта и го събориха. Той нямаше време да извика, преди да падне на земята и въздухът да напусне дробовете му. Зави му се свят. Опита се да се освободи, да забие пръсти в замръзналата земя около дупката, но ръцете стискаха глезените му като метални скоби и започнаха да го дърпат навътре.

Джош беше наполовина в дупката, преди да осъзнае какво се случва. Забори се, като риташе и мяташе крака, но пръстите се стегнаха още повече около глезените му. Усети миризмата на изгорели дрехи, изви тялото си и видя сини пламъци да танцуват около ръцете на мъжа. Кожата му започна да гори. Ръцете на онзи станаха влажни и течни като топящи се восъчни ръкавици.

В следващите няколко секунди пламъците отслабнаха и изчезнаха. Ръцете на мъжа отново станаха леденостудени и издърпаха Джош в мрака.

Онзи пусна глезените му. Гигантът зарита отново и левият му крак уцели нещо. Нещо студено и тежко скочи върху него — беше по-скоро като чувал с лед, отколкото човешко тяло. Но коляното, което натискаше гърлото му, беше достатъчно силно и се опитваше да смаже трахеята му. Получи размазващи удари в раменете, гърдите и ребрата, които едва не му начупиха костите. Джош уви ръце около хлъзгаво гърло и заби пръсти в нещо, което приличаше на студен маджун. Юмруците на създанието налагаха главата и лицето му, но не можеха да му нанесат вреди заради Маската на Йов. Мозъкът на гиганта сериозно се разтресе и той беше на крачка от припадане. Знаеше, че разполага с два варианта: да се бие за живота си или да умре.