Лебедова песен [bg]

— Нищо не е свършило! — изрева полковник Маклин. — Още нищо не е свършило! — Той изстреля последните си патрони срещу мародерите, но трепереше толкова много, че не успя да уцели никого.

— Полковник! — повика го капитан Сатърли. — Да подготвим ли ново нападение?

— Да! Веднага! Нищо не е свършило! Нищо не е свършило, докато аз не кажа.

— Няма да издържим още едно фронтално нападение! — възпротиви се един глас. — Това е самоубийство!

— Какво? — побесня Маклин и погледна онзи, който се беше осмелил да оспорва заповедите му. Гласът принадлежеше на Роланд Кронингер, чието палто беше цялото изцапано в кръв — тя обаче не беше негова, защото капитанът не беше ранен, а мръсните бинтове все още бяха увити около лицето му. Стъклата на танкистките му очила бяха опръскани с кръв. — Какво каза?

— Казах, че няма да издържим още едно фронтално нападение! В момента едва ли разполагаме с повече от три хиляди боеспособни мъже! Ако отново се спуснем с главата напред срещу тези оръжия, ще изгубим още петстотин и пак няма да постигнем нищо!

— Да не би да казваш, че не разполагаме със силата да пробием… или говориш само за себе си?

Роланд си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои. Досега не беше ставал свидетел на подобна касапница и вече щеше да е мъртъв, ако не беше застрелял от упор един войник на Братството.

— Казвам, че трябва да намерим друг вход към този търговски център.

— А аз казвам да нападнем отново. Веднага, преди да успеят да организират защитата си!

— Те не са били дезорганизирани, мамка му! — изкрещя Роланд.

Настъпи тишина, нарушавана единствено от стенанията на ранените и пукането на огньовете. Маклин изгледа свирепо младия мъж. За първи път Роланд дръзваше да му крещи и да оспорва заповедите му пред останалите офицери.

— Изслушайте ме — продължи Роланд, преди полковникът или някой друг да проговори. — Мисля, че знам къде е слабото място на онази крепост… те са повече от едно. Оберлихтите на покрива.

Маклин помълча известно време, през което гледаше злобно Роланд.

— Оберлихтите на покрива — повтори той. — Оберлихтите на покрива. Ама те са на покрива. Как ще стигнем до шибания покрив? Ще полетим ли?

Спорът им беше нарушен от смях. Алвин Мангрим се беше облегнал на смачкания капак на червения кадилак. От разбития му радиатор излизаше пара. Металът беше целият в дупки от куршуми, а от визьора на оръдейната кула се стичаше кръв. Мангрим се ухили. Челото му беше порязано от метални стружки.

— Искате да се качите на покрива ли, полковник? Мога да ви отведа там.