Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Разговорът бе прекъснат от Стивън и Джони Ливингстън, които внесоха легло. Оливия скочи и хукна към къщи, оставяйки тримата мъже и Кити за неделната вечеря, приготвена от онова, което им се намираше: грах с малко осолено свинско, ориз с кромид лук, кукурузен хляб и за десерт банани от палмите на Ричард, много от които имаха странното свойство ранните им плодове да изглеждат различно.
Кити седеше и слушаше мъжете, давайки си сметка, че никога досега не е присъствала на мъжки разговор или в мъжка компания. След половин час вече се притесни — знаеше толкова малко! Но бе достатъчно да слуша и да помни, за да се учи, а тя бе твърдо решена да трупа знания. Те не сплетничеха, както жените, въпреки че се смяха до сълзи на нещо, което Джони — божичко, колко красив беше! — им разказа за майор Рос и капитан Хънтър, явно загазил не на шега. Говореха главно за строителство, дисциплина, дървен материал, камъни, вар, гъсеници, инструменти, отглеждането на зърно.
Кити забеляза, че Стивън обича да докосва другите. Минеше ли покрай Ричард или Джони, отпускаше ръка върху гърба или рамото им, веднъж дори подръпна закачливо късата коса на Ричард точно както подръпваше козинката на Мактавиш. Но докато минаваше покрай момичето, се стараеше да стои по-далечко от стола и нито веднъж не подхвана разговор. Всъщност и другите двама се държаха така, сякаш Кити я нямаше.
„Май ме забравиха. Никой не ме и забелязва, а така ми се иска Стивън да ме погледне с любов! И да паднат погледите им върху мен, тутакси ги извръщат. Защо ли?“
Стивън бъбреше непрекъснато, не позволяваше и за миг да настане тишина, а колкото до Ричард, на Кити й се стори, че обикновено той е по-разговорлив, отколкото днес. Сега отваряше уста само ако някой го питаше нещо, при това бе доста разсеян. После тримата мъже станаха и излязоха, за да огледат свинарника, а Кити вдигна малкото чинии и разтреби нещата, за които знаеше, че няма да си има неприятности, ако ги размести. Чак тогава й хрумна, че сигурно пречи на тримата мъже и най-вече на Ричард.
„Заради настояването на командващия мъжете с колиба или къща да ни приберат развалих почивката на Ричард, а сигурно и на Стивън, нали двамата са неразделни приятели! Аз не знача нищо за тях. Само им преча. В бъдеще ще си измислям поводи да ги оставям сами.“
Тая вечер Ричард вече щеше да спи на легло, същото като на Кити: дъсчено магаре и вместо пружини — преплетени въжета. Малко след здрачаване той нареди на момичето да си ляга, занесе свещта на масата, която използваше за писалище, подпря на поставката книга и зачете. „Каквото и престъпление да е извършил — помисли си вече в просъница Кити, — той е образован, възпитан е като джентълмен. Има по-изтънчени обноски и от господаря на имението Сейнт Пол в Детфорд.“
На другия ден — понеделник — тя почти не видя Ричард, който малко след изгрев-слънце отиде на работа, при ямите с трионите, прибра се по обяд да хапне набързо и да й донесе чифт обуща, а после хукна да майстори свинарника, който съвсем скоро щеше да бъде готов. Представляваше квадрат, от всичките страни бе дълъг към шест метра и се състоеше от дъсчена ограда, сложена върху каменен зид.
— Прасетата рият — обясни Ричард, докато работеше, — няма как да ги затвориш в кошара като овцете и кравите. Трябва да им сложиш и навес, понеже могат да слънчасат и да умрат. Изпражненията им вонят, инак обаче животинките са чисти и ходят по нужда само в единия край на кочината. Затова е лесно да им чистиш.
— Аз ли ще го правя? — попита Кити.
— Да. — Ричард вдигна глава и й се усмихна. — Сама ще се убедиш, че трябва да се къпеш честичко.
Вечерта той не се прибра. Беше й казал, че може да прави каквото сметне за добре със своите дажби — той бил свикнал да се грижи сам за себе си и обикновено се хранел при Стивън, който бил заклет ерген и не обичал в къщата му да се мотаят жени. Играели шах, затова, щом се мръкне, тя да не го чака и да си легне.
Колкото и Кити да беше простодушна, това й се стори странно. Стивън не се държеше като заклет ерген. Но момичето се замисли и си даде сметка, че всъщност не знае как точно се държат заклетите ергени. И все пак от обяда в неделя бе разбрала, че мъжете предпочитат компанията на други мъже и се притесняват в присъствието на жени.
Във вторник дойде един редник пехотинец — повика я да иде в селището Сидни, за да разпознае мъжа, който я беше нападнал и ограбил. От къщата на Ричард не се откриваше кой знае каква гледка, затова Кити бе изумена от Артъровия дол, ширнал се пред нея. По склоновете на баирите от двете страни се зеленееха пшеница и царевица, покрай тях тук-там бяха кацнали къщи, плевни и навеси, имаше и вир, в който плаваха патици. Сетне най-неочаквано Кити излезе от долчинката и се озова сред дървени къщи и колиби, също сред улици без дървета, по-нататък се виждаше яркозелено мочурище, разделящо ги от по-големите постройки в подножието на хълма — момичето подмина и къщата на Стивън, но не я позна.