Прагът на вечността [bg]

— Само една година преди тридесетте! Къде отиде времето?

— Големият им хит е „Алисия, Алисия“.

— А, да, чувала съм го по радиото. Значи братовчед ти свири в тази група?

— Да.

— Хареса ли го?

— Да. Млад е, още няма осемнадесет, но е зрял и очарова свадливия ни руски дядо.

— Виждал ли си го на сцена?

— Не. Предложи ми безплатен билет, но те са в града само за тази вечер, а аз вече си бях уговорил среща.

— О, Джордж, можеше да ми се обадиш и да отложим.

— На рождения ти ден? Без тия.

Той помоли за сметката.

Откара я до дома й в старомодния си Мерцедес. Тя се бе преместила в по-голям апартамент в същия квартал, „Джорджтаун“.

Изненадаха се при вида на полицейската кола с включени светлини пред сградата.

Джордж изпроводи Мария до вратата. Пред нея стоеше бял полицай. Джордж го запита:

— Нещо нередно ли има, господин полицай?

— Имало е взлом в три апартамента в тази жилищна сграда — обясни полицаят. — Тук ли живеете?

— Аз живея тук! — отвърна Мария. — Апартамент четири обран ли е бил?

— Хайде да отидем и да видим.

Влязоха в сградата. Вратата на Мария беше разбита. Когато влезе в апартамента, лицето й изглеждаше безкръвно. Джордж и полицаят я последваха.

Мария се огледа зашеметено.

— Изглежда така, както го бях оставила.

Секунда по-късно тя добави:

— Само дето всички чекмеджета са отворени.

— Трябва да проверите какво липсва.

— Не притежавам нищо, което да си струва да се краде.

— Обикновено се крадат пари, бижута, алкохолни напитки и огнестрелни оръжия.

— Нося си часовника и пръстена, не пия и определено не притежавам оръжие.

Тя отиде в кухнята и Джордж надникна през отворената врата. Тя отвори кутия от кафе.

— Тук държах осемдесет долара — каза тя на полицая. — Няма ги.

Той си записа в бележника.

— Точно осемдесет?

— Три по двадесет и две от десет.

Имаше още една стая. Джордж прекоси всекидневната и отвори вратата към спалнята.

— Джордж! Не влизай там! — провикна се Мария.

Твърде късно.

Джордж стоеше на прага и зачудено оглеждаше спалнята.

— О, Боже — произнесе той. Сега разбра защо тя не излиза на срещи. Мария се извърна, направо ужасена от стеснение.

Полицаят мина покрай Джордж и влезе в спалнята.

— Охо — изкоментира той. — Тука сигурно имате стотина снимки на президента Кенеди! Били сте негов почитател, нали така?

Мария се мъчеше да проговори.

— Да — задавено рече тя. — Почитател.

Джордж се извърна от гледката.

— Мария, извинявай, че погледнах — тихо каза той.

Тя поклати глава в смисъл че няма нужда да се извинява. Станало беше случайно. Джордж обаче знаеше, че е навлязъл в тайно, свещено място. Идеше му да се удари.