Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Марино Маринели посрещаше храбро опасността. Виждаха го да отива ту-тук, ту-там, да дава заповедите си, говорейки кратко, да действа без почивка.
Изходът от битката не го занимаваше. Той знаеше, че островчето бе непревземаемо със сила, че другарите му не бяха в опасност. Само една мисъл му причиняваше болка. Мислеше за страданията на потисната Венеция, за тежките жертви, които и струваше тази кръвопролитна война. Знаеше, че хубавата ескадра на Силвио Зиани бе коствала сълзите и лишенията на един измъчен и разорен народ. Усещането за това страдание изпълваше душата му с горчивина и страх. Неговото схващане за свобода и обединение, под егидата на благороден крал, изпълваше въображението му.
Той копнееше сега по-буйно, отколкото преди, да удари решителният час когато съдбата щеше да му даде възможност да съгради своя дворец от слава и милосърдие.
Неговата любима жена, неговите предани приятели бяха открили, че тъжни мисли вълнуват душата му и в нея се води болезнена борба.
— Иди, скъпи Марино! — каза тя с глас, треперещ от безпокойство. — Каквото да се случи, Анунциата ще ти остане вярна до смърт. Но аз треперя при мисълта за ужасната опасност, на която се излагаш. Виждам те сам сред твоите смъртни врагове, открит, заловен, обесен…
— Моят баща умира в подземните килии! — отговори Марино. — Може би вече не е на този свят. Неговият син е длъжен да му посвети няколко дни, които му остават да живее. Ах, каква радост ще бъде за него моята крепост всред водите! От резултата на моята деликатна мисия зависи изходът на борбата! Ще напусна Санта Рока, въпреки железния обръч, който я обгръща. Бог ще се трогне от моята храброст и ще ме остави да изпълня дълга. Не се страхувай, любима! Зная също какви са моите задължения към тебе, не се страхувай, че ще ги пренебрегна! Ще те оставя под закрилата на тия здрави и неразбиваеми скали. Фалие и Оргосо, д’Артенай и Анафесто ми са скъпи и в тях имам непоколебимо доверие. Те ще те вземат под своя закрила през моето отсъствие! Тръгвам с увереност, че ще те видя скоро. Утре, при зори, островът ще бъде напълно обграден. Тогава Оргосо и Фалие ще започнат двойна атака с флотата и крайбрежните батареи. Неприятелската ескадрила, смаяна от такава смелост, ще разстрои в някоя точка линията на обсадата, за да образува нова фигура. Ще използвам така създаденото безредие и под прикритието на дима, който ще забулва двамата противници, ще избягам с един бърз платноход и ще тръгна безопасно за Венеция. Инквизицията и сенатът се радват, знаейки, че съм обграден от всички страни и безвъзвратно загубен. Моето пристигане в пристанището на Маламоко ще мине незабелязано. Никой не ще разбере, че незаконнороденият сам е дошъл да увисне на въжето на бесилката, която му е приготвена!
Тази смелост, тия думи вдъхнаха на Анунциата едно чувство, в което се примесваше гордост и ужас. Чувстваше страстта да се разгаря в сърцето й. Образът на нейния съпруг се увенчаваше с един ореол на пламък и красота. Неговият живот й се струваше по-скъп от всякога. Раздялата й вдъхваше непоносим ужас.
— Мисли за себе си! — каза тя. — Пази също и собствения си живот, когато желаеш да спасяваш тоя на другите.
Твоето себеотрицание те издига в очите ми, но твоето безстрашие и твоето презрение към опасностите ме изпълва със страх! Мисли, че Анунциата се моли и плаче за тебе и че не може да живее без теб!
При тия думи Марино, страхуваш, се да не би вълнението да намали смелостта му, се изтръгна от ръцете на просълзената си жена, целуна я за последен път, после излезе бързо от палата, за да съобщи на своите другари решението, което бе взел, и да ги подготви за сутрешното предприятие.
Марино вярваше в успеха си.
Д’Артенай трябваше да започне на сутринта честа стрелба с всичките си оръдия, която да продължи до настъпването на нощта. От друга страна, Фалие и Оргосо получиха заповед да напуснат внезапно пристанището с цялата флота и да започнат една офанзива срещу неприятеля.
Марино лично взе участие в тази атака, върху една от най-бързите галери, за да издебне благоприятния момент за преминаване неприятелските редици.
Малко се интересуваше, че може да бъде открит. Тежките и бавни венециански галери, наредени в концентричен кръг, не можеха да маневрират достатъчно бързо, за да отправят стрелбата си срещу беглеца.
Той разчиташе също на затрудненията, в които Силвио Зиани, човек с военна опитност, но с бавни действия щеше да се окаже. Д’Артенай щеше да удвои тогава огъня на артилерията си. Венецианските галери, поразявани от снарядите, объркани в техните движения нямаше да могат да предприемат едно преследване.