Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Оргосо отиде при Фалие и д’Артенай, уведоми ги за случката с двамата негри, после се върна на платнохода си и поднови своето наблюдение, което бе прекъснато от тази случка.
Сазим и Хасан размишляваха върху последиците от тяхното приключение. Докато часовоят се разхождаше с бавни и монотонни стъпки пред вратата на килията, затворниците разговаряха с нисък глас.
Те не губеха нито кураж, нито надежда.
— Да бъдем разумни — каза Хасан. — Да настояваме, че сме изпратени от Горо и те ще повярват!
— Да, Маринели ще се остави да го убедим! — отговори Сазим. — Той има добро сърце, благодушен е.
Графът изглеждаше изненадан, че тримата негри са се срещнали и са разговаряли помежду си.
— Да, Горо сам изпрати двамата негри! — настоя Хасан.
— Станете! — заповяда Маринели.
Двамата затворници заохкаха и се заоплакваха, че са несправедливо затворени и вързани.
— Ръцете на негрите са изтръпнали и те са без сили! — казаха те.
Маринели заповяда на слугите да ги отвържат. Освободени от въжетата, задържаните се изправиха и благодариха покорно на Маринели за добрината му.
Но героят остана недоверчив към засвидетелствуваната сервилност и им хвърли изпитателен поглед.
Той зададе първия си въпрос, в който личеше изненадата му.
— Обяснете ми — каза той — как сте могли да се срещнете с Горо, без да го издадете на вашия господар, стария Карманиола?
— Старецът дава на робите си камшични удари, вместо зекини! — казаха те. — Негрите не желаят вече да му служат. Какво ще спечелят, ако издадат Горо? Те са сигурни, че не ще получат нито една зекина в замяна. Напротив, великият сеньор Маринели е славен от цяла Венеция за неговото могъщество и за добрината му. Целият народ го обича и произнася името му с радост. Ах! Добрите господари са радост. Затова двамата негри дойдоха бързо при великия сеньор, когато Горо им говори за добрината на краля на моретата…
— Сазим, Хасан и Горо се срещнаха в Маламоко — каза той, — после заедно влязоха в „Чайката“ — прочутата кръчма в пристанището…
Внезапно той замлъкна и хвърли недоверчив поглед към двамата слуги, които стояха в дъното на стаята.
— Защо се колебаеш? — го запита Маринели. — Измисляш ли някоя нова лъжа или подготвяш някой дяволски план?
— Велики сеньор — отговори Хасан, — негрите имат да доверят на сеньора важни тайни. Те желаят да са сами с него.
Графът изпълни желанието на негрите и отпрати слугите.
Щом като останаха само тримата в стаята, Маринели се облегна на масата, скръсти ръцете си на гърдите и покани двамата затворници да говорят.
Те му разказаха разговорите си с Горо в „Чайката“, как весело се шегували и как пили за здравето на великодушния и благороден граф.
Но Маринели не се остави да го убедят.
Той запази недоверието си и се учудваше защо Горо не е дал на новите си приятели някакъв отличителен знак, за да може да се знае, че им се е доверил.
Струваше му се необяснимо, че Горо не ги е придружил.
Тогава двамата негри заявиха, че последният не бил достигнал още целта, която преследвал, но щял да успее скоро.
Марино си спомни тогава примера на Горо, който също предаде своите господари от палата на дожовете, за да премине на негова служба. Той не можеше да се сдържи да не изкаже пред двамата негри задоволството си от Горо. Смяташе го за най-верния си служител.
При тия думи двамата шпиони започнаха да го убеждават в своята преданост.
— Негрите очакват с нетърпение — каза Хасан — щото великият сеньор да бъде справедлив към тяхната честност. Единственото им желание е да подражават на Горо и да станат достойно за благоволението на сеньора!
Тия думи постигнаха резултат. Марино за момент показа нерешителност. Различни чувства вълнуваха душата му. Ту се чувстваше склонен да повярва на негрите и да последва съвета им, ту ставаше недоверчив и почваше да мисли, че е измамен от пратениците на зловещия съд. Най-сетне реши да постави двамата черни на изпитание.
— Каква е важната новина, която обещахте да ми съобщите?
— Победена Венеция — подзе Хасан — работи без почивка след поражението за възстановяване на силите си. Неуморимо усърдие владееше в палата на дожовете. Съдии и съветници съчиняваха планове, подготвяха отмъщение. Сега голямата новосформирана ескадра е готова. Тя е вече на път към острова. Ще пристигне скоро и ще започне безпощадна война. Нека сеньор да подготви отбраната.