Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Хей, от лодката! — извикаха им с помощта на рупора.
— Кои сте вие? — повторно извика морякът.
— Двама негри, които искат да отидат при краля на острова! — отговори Хасан.
— Как? — извика човекът. — Горо с вас ли е? От Венеция ли идете?
— Горо изпрати негрите в Санта Рока — отговори Хасан. В същия момент, когато негърът произнесе тия думи, множество заповеди се чуха от мостика на платнохода.
Голямата лодка от борда се спусна в морето и въоръжени до зъби моряци заеха място в нея. Между тях се намираше и Оргосо, адмиралът на Маринели.
После даде заповед да хвърлят куката върху лодката, от страх да не му избягат двамата негодници.
Не можа да се сдържи и извика:
— Какъв добър лов!
Двамата негри бяха хванати. Те се чувстваха посрамени и не знаеха как да излязат от това положение.
— Намеренията на негрите са честни! — каза Сазим, приближавайки се до лодката на Оргосо. — Те носят известие за Маринели.
— Охо — възкликна иронично Оргосо. — Карманиола не е приятел на Маринели. Какво означава това?
— Милост, господарю! — проплака Хасан. — Милост! Негрите не са изпратени на острова от стария Карманиола, а от Горо!
Без да обръщат внимание на протестите им, моряците от Санта Рока грабнаха двамата негри и ги понесоха насила в своята лодка, където ги вързаха.
— Трябва да се разбере целта на идването ви! — извика Оргосо. — Ако се докаже, че намеренията ви са добри и честни, не ще ви бъде сторено никакво зло. Обаче, струва ми се, че намеренията ви са лоши. Вие сте смятали да шпионирате крайбрежието на острова, благодарение на нощната тъмнина, но стражата осуети опита ви. Познавам те, Хасан! Ти винаги си бил проклет негодник и вече си изпълнил много престъпни тайни поръчки на зловещия Карманиола!
— Към острова! — изкомандува Оргосо на моряците.
При тия думи, произнесени с ехтящ глас, лодката се понесе грациозно по водната повърхност под ритмичния тласък на осем тежки гребла.
Двамата негри лежаха на дъното на лодката, грижливо вързани.
Двамата не преставаха да се оплакват и да се позовават на важния характер на мисията си.
Те обвиняваха Оргосо, че ги бе посрещнал грубо и се оплакваха, че бяха повярвали на обещанието на Горо.
— Той ни увери — казаха те, — че двамата негри ще бъдат добре посрещнати… а ето, че ги арестуват без причина!
Но Оргосо бе недоверчив. Изтъкваният предлог от негрите му изглеждаше измислен.
— Вие лъжете — им каза той — и зле ще заплатите за деянията си! Но ако се установи, че сте изпратени от Горо, не се страхувайте за съдбата си! Вашите права и вашата свобода ще бъдат върнати.
— О — каза Сазим, — негрите не се страхуват никак. Те не се намират в ръцете на пирати.
Оргосо не можа да сдържи гнева си, чувайки негъра да произнася думата пирати.
— Знайте — викна им той, — че сте уловени в шпионаж и вашата дързост ми дава власт да ви накажа. Между Венеция и Санта Рока е обявена война, всеки, който се приближи към нашите постове, трябва да бъде третиран като неприятел. Радвайте се, че не ще ви обеся на плажа, без никакъв съд.
През това време лодката бе пристигнала на брега на Санта Рока. Робите поискаха да бъдат отведени при Маринели, но Оргосо им отговори, че графът се намира в открито море и ще се върне чак вечерта.
Щом малката група слезе на сушата, моряците получиха заповед да отведат двамата негри във вътрешността на острова и да ги хвърлят във затвора. Оргосо също отиде там, за да се увери, че мястото е сигурно. Той нямаше никакво доверие в думите на негрите. Бе решен да вземе всички необходими мерки за тяхното пазене.
Денят беше настъпил. Пленниците, които чувстваха съпротивата безполезна, се оставиха да бъдат поведени между крайбрежните скали по пътя, който водеше в центъра на острова. Моряците ги обсипваха с подигравки.
Дълбока досада бе изписана по лицето на Хасан и Сазим. С внимателни и безпокойни погледи те разглеждаха околното поле, като всеки съчиняваше планове и се надяваше да се измъкне от клопката, в която бяха попаднали. Не можеха вече да се преструват, но и не можеха да измислят нова хитрост.
Когато малката група пристигна пред палата на краля на острова, Оргосо вече бе взел необходимите мерки за затварянето на негрите. Той бе събудил бързо няколко слуги и ги бе накарал да отворят една празна и мрачна стая, която се намираше в избите на зданието.
Тая стая, с високи и дебели стени, бе лишена от всякакъв прозорец.
Скоро коридорите заехтяха от глухия шум на множество хора, напредващи с тежки стъпки. Двамата негри бяха поставени веднага в килията, където им бяха приготвени две легла. Донесоха на двамата по една стомна вода и една чиния супа, после вратата на затвора се хлопна зад тях, слугите се отдалечиха и един войник бе поставен на стража пред килията.