Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Адмирале! — каза той с шапка в ръка, — забелязана е една лодка, плуваща на произвола. В нея имало двама вързани негри, неспособни да я управляват.
Едва офицерът бе завършил своя доклад, когато втори лек кораб се изравни с адмиралския.
Хасан и Сазим бяха изтеглени върху моста на кораба заедно с лодката. Те седяха в нея, здраво вързани.
Комендантът на втория кораб се изкачи на борда на адмиралския. Той разказа на своя шеф приключението на черните шпиони.
Продължавайки още да следи внимателно движенията на галерите, които се нареждаха в кръг около острова, Зиани заповяда да му доведат двамата роби.
През това време островът беше почти напълно обкръжен. На сутринта колонистите на Санта Рока щяха да се видят принудени да започнат един неравен двубой, в който Венеция се надяваше да излезе победителка.
Като че ли да ги обезсърчи съвсем, Зиани бе предписал на капитаните на всички кораби да не се приближават до обсега на стрелбата на островните батареи. Така щяха да икономисат и мунициите си.
Силвио Зиани, който не знаеше за мисията на негрите, започна разпита им.
— Негрите бяха получили заповед от инквизицията — заяви Хасан — да убият тайно Маринели, но незаконнороденият предвиди тяхната хитрост и ги върза.
Великият капитан посрещна думите им с презрение и ги упрекна, че са действували несръчно.
— Вие сте проникнали безпрепятствено на острова — им каза той — и не сте успели да влезете при незаконнородения! Трябвало е да ви обесят, вместо да ви връщат по такъв начин. Бедата не би била голяма.
Хасан разказа тогава всички опасности, на които бяха изложени, всички страхове, които бяха преживели.
— Негово превъзходителство, великият капитан — каза той с достойнство — е несправедлив към негрите. Те са извършили всичко, което дългът е повелявал.
Силвио се готвеше да прекъсне грубо гордите думи на Хасан, когато едно неочаквано събитие обърна вниманието му. Светлината на фара на Санта Рока изведнъж угасна. Островът, плуващ в блясъка на червена и зелена светлина, потъна в непроницаема тъмнина.
Силвио се учуди на тази промяна, помисли, че се касае за някаква военна хитрост и загледа загрижено едва доловимите очертания на острова.
Хасан си позволи тогава да продължи своя разказ и направи няколко забележки, които бяха в състояние да поласкаят гордостта на великия капитан.
— Сазим и Хасан познават палата и всички крепости на острова. Делото на великия капитан ще бъде улеснено. Негрите ще му дадат ценни указания…
В този момент ужасен грохот се разнесе над водите. Мостът, върху който Зиани гордо стоеше, затрепери…
Целият остров изглеждаше обкръжен с венец от пламъци. Всички оръдия на Санта Рока бяха гръмнали едновременно, като че ли за да поздравят Венеция и да вдъхнат респект на противника си. Снарядите отскочиха по спокойните води. Някои даже удариха няколко от галерите, които, заблудени от тъмнината, се бяха доближили доста до острова.
Силвио Зиани почувствува за момент страх. Борбата щеше да бъде страшна, безпощадна. Надеждата, която така дълго таеше да обгради острова незабелязано и да го нападне ненадейно, бе вече съкрушена.
Граф Санта Рока бе дал на великия капитан да разбере, че знае намеренията му.
После батареите на острова замлъкнаха. Ескадрата не отговори. След малко бе съобщено на адмирала, че два от неговите кораби са получили тежки повреди. Той се качи бързо на един от леките платноходи, които бяха до борда му, и тръгна по инспекция на корабите.
Можа да констатира, че блокадата е вече пълна и че всички кораби бяха заели окончателните си позиции.
Даде заповед да се започне бомбардировка призори щом бъде даден сигналният изстрел.
На следната сутрин, при вдигането на слънцето, корабите от обсадата откриха огън. Силвио Зиани, занимаван със спомена за победения Мило, потънал заедно с кораба си, преминаваше с лодка край линиите на ескадрата.
Навсякъде разясняваше своя план, носеше своята убеденост в победата.
Всяка сутрин, в продължение на много дни, канонадата започваше с голяма ярост. Вечерта преставаше и всяка нощ минаваше в покой.
Островът изглеждаше мъртъв. Никой не се показваше край батареите, нито край палата. Всички разумно стояха прикрити зад естествените укрепления.
Маринели бе дала заповед да отговарят по-рядко на огъня на ескадрата. Желаеше да запази резервите си от муниции; предвиждаше, че сражението ще бъде безкрайно, може би, безизходно.
Той се опасяваше също от някоя нощна изненада. Цяла нощ часовоите бяха нащрек и наблюдаваха добре ескадрата.