Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ще си помисля — отговори Адолин. — Можем да го обсъдим на вечеря днес? В лагера на баща ми?
Шалан се свъси.
— Заета съм довечера. Съжалявам.
— О.
Шалан се доближи още малко до него.
— Но може скоро да имам подарък за теб. Нямам много време за учене — доста работа имам по възстановяването на домакинските тефтери на Себариал — обаче май се натъкнах на нещо, което може да ти помогне. В дуелите.
— Какво е то? — умислено попита Адолин.
— Спомних си нещо от жизнеописанието на крал Гавилар. Но за да се получи, трябва да победиш зрелищно в дуел. Да направиш нещо удивително, да изумиш зрителите.
— Значи, по-малко дюдюкания — вметна Адолин и се почеса по главата.
— Всеки би го оценил — обади се Ренарин от вратата.
— Зрелищно… — размишляваше Адолин.
— Утре ще ти обясня по-подробно — каза Шалан.
— Какво ще стане утре?
— Ще ме заведеш на вечеря.
— Така ли?
— И на разходка.
— Наистина?
— Да.
— Щастлив човек съм аз — заключи Адолин и ѝ се усмихна. — Добре, значи можем…
Вратата се отвори с трясък.
Мостовите подскочиха, а Ренарин изруга и се изправи. Адолин само се обърна и внимателно помести Шалан, та да види кой е влязъл. Релис, настоящият първенец в дуелите, най-големият син на Върховния принц Рутар.
Както и се очакваше.
— Какво беше това? — попита Релис и пристъпи в стаята. Следваха го ято светлооки, сред които и върховната съдийка Истоу. — Ти обиди мен и моя дом, Колин.
Адолин сключи облечени в ръкавици ръце зад гърба си, а Релис се приближи и завря лицето си в неговото.
— Не ти ли хареса дуелът? — свойски попита Адолин.
— Това не беше дуел — тросна се Релис. — Ти изложи братовчед ми, понеже отказа да се биеш правилно. Настоявам тази подигравка да бъде обявена за невалидна.
— Казах Ви, принц Релис — обади се Истоу зад гърба му. — Принц Адолин не наруши никакви…
— Искаш си Бронята на братовчеда? — тихо попита Адолин и погледна Релис в очите. — Бий се с мен за нея.
— Няма да се оставя да ме подведеш — каза Релис и го почука по гръдната броня. — Няма да допусна да ме забъркаш в някой от твоите фарсове.
— Шест Брони, Релис. Моите, на брат ми, Бронята на Еранив и тази на братовчед ти. Залагам всички на един дуел. Ти и аз.
— Напълно си оглупял, ако мислиш, че ще се съглася.
— Много те е страх, нали?
— Ти си под нивото ми, Колин. Последните два случая го доказват. Вече дори си забравил как да се дуелираш — само хитруваш.
— Значи ще ти е лесно да ме победиш.
Релис взе да се двоуми и да пристъпва от крак на крак. Накрая посочи с пръст.
— Гадина си ти, Колин. Знам, че се би с братовчед ми, за да злепоставиш и баща ми, и мен. Отказвам да се подведа.
Той тръгна да излиза.
Нещо зрелищно, замисли се Адолин и хвърли поглед на Шалан. Татко иска да се вдигне шум…
— Щом се боиш — каза той на Релис, — не е наложително да се биеш сам с мен.
Релис се закова на място. Погледна назад.
— Да не би да казваш, че ще излезеш срещу мен и някой друг едновременно?
— Точно така. Ще се бия с теб и с когото доведеш. Заедно.
— Наистина си глупак — продума Релис.
— Да или не?
— След два дни — сопна се Релис. — Тук, на арената. — Той погледна върховната съдийка. — Чухте ли това?
— Да — потвърди тя.
Релис изхвърча навън. Останалите го последваха. Върховната съдийка се позабави и изгледа Адолин.
— Осъзнавате какво направихте.
— Отлично познавам правилата на дуелите. Да. Осъзнавам какво направих.
Сиятелната Истоу въздъхна, обаче кимна и си излезе.
Пеет затвори вратата, после погледна Адолин и шавна вежди. Просто прекрасно. Вече и мостовите го запознаваха с мнението си. Адолин се отпусна на пейката.
— Това ще мине ли за зрелищно? — попита той Шалан.
— Наистина ли мислиш, че можеш да се биеш с двама едновременно?
Адолин не отговори. Трудно беше да се сражава с двама, особено ако и двамата бяха Броненосци. Двама могат да те ударят заедно, да те нападнат отстрани, да те притиснат. Много по-трудно, отколкото да ги бие един подир друг.
— Не знам. Обаче ти искаше зрелище. Ще опитам. Сега вече се надявам наистина да имаш план.
Шалан приседна до него.
— Какво ти е известно за Върховния принц Йенев…
54
Урокът на Воал