Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Не беше убедена, че е вярно. Ранните донесения, които тя прочете по настояване на Ясна, допускаха, че пропастните чудовища са божествата на паршендите. Всъщност не беше ясно.
— Навярно ги ползват за по-дребен дивеч — продължи Шалан. — Ще рече, паршендите ловуват за прехрана, а не за удоволствие.
— Защо казваш това? — попита Мраизе.
— Хората, които търсят слава в лова, преследват едра плячка. Трофеи. А духалото е оръжие на някой, който просто иска да изхрани семейството си.
— А ако го ползва срещу други хора?
— Няма да свърши работа във война. Обсегът му е твърде малък според мен, а паршендите и без друго имат лъкове. Може духалото да се ползва за убийство, но ще бъда много изненадана да разбера, че това е правено.
— Това пък защо?
Явно течеше някакво изпитание.
— Добре — подхвана Шалан. — Повечето коренни народи — силнасийците, решийците, бегачите от равнините на Ири — нямат същинско разбиране за убийството. Доколкото знам, те не разбират много и от бой. Ловците са твърде ценни, затова при тях „войната“ се състои от много викане и перчене и малко смърт. Такива самохвални народи не ще да са от вида, който дава убийци.
Ала паршендите бяха пратили убиец. Срещу алетите.
Мраизе я разучаваше с неразгадаемите си очи и небрежно държеше духалото между върховете на пръстите си.
— Разбирам — най-сетне продума той. — Значи този път Тин е избрала учен? Намирам го необичайно.
Шалан се изчерви. Хрумна ѝ, че жената, в която се превръщаше, щом сложеше шапката и тъмните коси, не беше подражание на друг, не беше отделна личност. Просто нов образ на самата Шалан.
Това можеше да се окаже опасно.
— И тъй — продължи Мраизе и извади нова стреличка от джоба. — Какво извинение ти предложи Тин днес?
— Извинение ли?
— За провала на задачата — уточни Мраизе и зареди стреличката.
Провал? Шалан почна да се поти и по челото ѝ се стекоха хладни вадички. Та тя наблюдаваше лагера на Амарам за всякакви необичайни случки! Тази сутрин се беше върнала там — това беше същинската причина да закъснее за дуела на Адолин — с лицето на работник. Подслушва, за да разбере дали не се говори за влизане с взлом или че Амарам е станал подозрителен. Нищо не откри.
Е, явно Амарам не беше огласил съмненията си. След всичките усилия да прикрие влизането си, Шалан се бе провалила. Навярно не биваше да се изненадва, обаче все пак се изненада.
— Аз…
— Почвам да се питам дали Тин наистина е болна — каза Мраизе, вдигна духалото и прати стреличката в листака. — Даже и не се опита да изпълни поставената задача.
— Не се е опитала? — изуми се Шалан.
— О, това ли е извинението? Че е опитала и се е провалила? Мои хора наблюдават къщата. Ако тя беше…
Мраизе млъкна, когато Шалан отръска водата от чантата си, после внимателно я отвори и извади лист хартия. На листа беше изобразен заключената стая на Амарам с картите по стените. Трябваше да се досеща за някои подробности, понеже беше тъмно, а нейната единствена сфера не освети много, но смяташе, че е съвсем близо до действителността.
Мраизе взе рисунката и я вдигна. Заразглежда я и остави Шалан да се поти от притеснение.
— Рядко бива да се докаже, че съм глупак — рече той. — Поздравления.
Добре ли беше това?
— Тин не притежава такова умение — продължи Мраизе, все още разглеждайки рисунката. — Ти си огледала стаята лично?
— Има си причина Тин да подбере учен за помощница. Целта е моите умения да допълват нейните.
Мраизе сведе листа.
— Изненадващо. Твоята учителка може да е превъзходна крадла, обаче открай време подбира съратниците си безпросветно.
Така изискано говореше. Не подхождаше на белязаното му лице, кривата уста и загрубелите ръце. Говореше като човек, чието време минава в пиене на вино и слушане на хубава музика. Ала изглеждаше като някой, чиито кости са били трошени неведнъж, и който е връщал услугата с лихвите.
— Жалко, че няма повече подробности по картите — каза той и се взря отново в рисунката.
Шалан покорно извади останалите пет рисунки, които беше приготвила за него. Четири представяха в подробности картите на стените, а петата показваше писанията на Амарам. Навсякъде писмените знаци бяха неразгадаеми, просто драскулки. Направила го беше нарочно. Никой не би очаквал художничката да улови такива подробности по памет, ако и тя да можеше.
Щеше да скрие подробностите от писанията. Намерението ѝ беше да спечели доверието им, да узнае каквото може, но не и да им помага повече от необходимото.