Прагът на вечността [bg]

Същата вечер Джордж заведе Мария Самърс на вечеря по случай двадесет и деветия й рожден ден.

Той се притесняваше за нея. Мария смени работата си и се премести в различен апартамент, но все още си нямаше приятел. Излизаше с момичетата от Държавния департамент веднъж седмично и от време на време с Джордж, но нямаше личен живот. Джордж се боеше, че все още носи траур. Убийството бе преди почти две години, но на някои хора може би им трябваше много повече от това, за да се възстановят от убийството на любовника си.

Привързаността му към Мария определено не беше братска. Намираше я сексапилна и привлекателна още от пътуването с автобусите до Алабама. Възприемаше я като жената на Скип Дикерсън — великолепна и очарователна. И като жената на най-добрия му приятел Мария просто не беше на разположение. Ако животът се беше стекъл различно, беше сигурен, че можеше да бъде щастливо женен за нея. Но имаше Верина; а Мария не искаше никого.

Отидоха в клуб Жокей. Мария носеше сива вълнена рокля, хубава, но проста. Не носеше бижута и не свали очилата си. Кичурите й бяха малко старомодни. Имаше хубаво лице и привлекателна уста, но по-важното — топло сърце. Лесно би могла да си намери мъж, стига само да го искаше. Хората обаче започваха да говорят, че тя е кариерист, че е жена, чиято работа е най-важното нещо в живота й. Джордж не смяташе, че това може наистина да я направи щастлива, и се безпокоеше за нея.

— Току-що ме повишиха — съобщи тя, щом седнаха на масата в ресторанта.

— Поздравления! — зарадва се Джордж. — Да пием шампанско.

— О, не, благодаря ти, утре имам работа.

— Рожденият ти ден е!

— Все едно, не искам. По-късно може да пия един малък коняк, та да ми помогне да заспя.

Джордж сви рамене.

— Е, предполагам, че сериозността ти обяснява и твоето повишение. Знам, че си интелигентна, способна и изключително добре образована, но обикновено нищо от това няма значение, ако кожата ти е тъмна.

— Да. За цветнокожите винаги е било почти невъзможно да получат високи постове в управлението.

— Добре си се справила с преодоляването на този предразсъдък. Постижението е впечатляващо.

— Откак ти напусна Министерството на правосъдието, нещата са се променили. Знаеш ли защо? Правителството опитва да убеди полицейските сили в южните щати да вземат негри на служба, но южняците възразяват: „Я вижте своите служители — всичките са бели!“ Следователно старшите служители са под натиск. За да докажат, че нямат предразсъдъци, на тях им се налага да издигат цветнокожи хора.

— Вероятно смятат, че един пример е достатъчен.