Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Мария се засмя.
— Повече от достатъчен.
Поръчаха. Джордж размишляваше, че той и Мария са успели да разрушат преградата на цвета на кожата, но това не означаваше, че нея я няма. Напротив — те бяха изключенията, които потвърждават правилото.
Мария мислеше в същата посока.
— Боби Кенеди изглежда съвсем добре — отбеляза тя.
Когато го видях за пръв път, той смяташе гражданските права за отклонение от по-важните проблеми. Великото нещо при Боби е, че вижда причините и си променя мнението, ако това е необходимо.
— Как е той?
— Все още сме в началото — хлъзгаво отговори Джордж. Боби бе избран за сенатор от щата Ню Йорк, а Джордж беше един от най-близките му сътрудници. Джордж усещаше, че Боби не се нагажда добре към новата си роля. Беше минал през толкова много промени — водещ съветник на брат си, президента; после избутан настрана от президента Джонсън; сега младши сенатор — че имаше опасност да загуби представа кой е всъщност.
— Той трябва да говори против войната във Виетнам!
Мария заговори страстно за това и Джордж разбра, че е планирала да го убеждава.
— Президентът Кенеди намаляваше участието ни във Виетнам и отказваше да изпраща бойни части — започна тя. — Но щом избраха Джонсън, той изпрати 3 500 морски пехотинци и Пентагонът незабавно поиска повече. През юни поискаха още 175 000 души и генерал Уестморланд твърди, че вероятно няма да стигнат! Джонсън просто лъже за това през цялото време.
— Знам. Бомбардировките над Севера трябваше да докарат Хо Ши Мин на масата за преговори, но те май само направиха комунистите по-решителни.
— Това излезе вероятният изход, когато Пентагонът го разигра като учение.
— Наистина ли? Не мисля, че Боби го знае.
Джордж щеше да му го каже утре.
— Това не е широко известно, но те са направили две военни игри за ефекта от бомбардирането на Северен Виетнам. И двете са показали един и същ резултат — засилване на нападенията от страна на Виетконг в Южен Виетнам.
— Това е точно спиралата от провал и ескалация, от която се боеше Джак Кенеди.
— А най-големият син на брат ми наближава мобилизационната възраст.
Лицето на Мария издаваше страх за племенника й.
— Не искам Стиви да бъде убит! Защо сенатор Кенеди не проговори?
— Знае, че това ще го направи непопулярен.
Мария не желаеше да приеме това.
— Наистина ли? Хората не одобряват тази война.
— Хората не харесват политици, които отслабват позициите на нашите войски, като критикуват войната.
— Той не може да се оставя общественото мнение да му диктува.
— Хората, които не обръщат внимание на общественото мнение, не остават дълго време в политиката, не и в една демокрация.
Мария повиши глас в безсилен гняв.
— Значи никой не може да се обяви против една война?
— Може би затова имаме толкова много войни.
Блюдата им пристигнаха и Мария смени темата.
— Как е Верина?
Джордж чувстваше, че познава Мария достатъчно добре, за да бъде откровен.
— Обожавам я — изрече той. — Остава в апартамента ми при всяко идване в града, което става около веднъж месечно. Но не изглежда като да изпитва желание да уседне.
— Ако уседне с теб, ще трябва да живее във Вашингтон.
— Това нещо толкова лошо ли е?
— Работата й е в Атланта.
Джордж не виждаше никакъв проблем.
— Повечето жени живеят там, където е работата на съпруга им.
— Нещата се променят. Ако негрите могат да бъдат равни, защо не и жените тогава?
— О, я стига! — негодуващо отвърна Джордж. — Не е едно и също.
— Определено не е. Сексизмът е нещо по-лошо. Половината от човешкия род е в робство.
— В робство?
— Помисли си само колко много домакини работят неспирно по цял ден без никакво заплащане! А в повечето части на света жена, която напусне съпруга си, може да бъде задържана и върната у дома от полицията. Някой, който работи без възнаграждение и не може да напусне работата си, се нарича роб, Джордж.
Джордж се подразни от спора, и то още повече, след като Мария явно го печелеше. В това обаче той видя възможност да повдигне въпроса, който наистина го притесняваше.
— Затова ли не си омъжена? — попита я той.