Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Мама иска да дойдеш да се запознаеш с водача и водачката на Вълчия бивак — каза Диджи.
— Разбира се — съгласи се Айла, доволна, че се намери повод да се измъкне от проницателната Бреки.
Беше усетила съобразителността и в бързите и предположения и се беше почувствала малко неловко в нейно присъствие.
— Джондалар, нали ще останеш при конете? Забеляза, че още няколко човека бяха дошли заедно с Бранаг и Диджи и се примъкваха към животните.
— За тях всичко тук е още ново и ще се чувстват по-добре, ако имат при себе си някой познат. Къде е Ридаг? Той може да наглежда Вълчо.
— Вътре е — отвърна Диджи.
Айла се обърна да погледне и го видя застанал срамежливо на входа.
— Тюли иска да ме запознае с водачката. Ще наглеждаш ли Вълчо? — попита го със знаци и слова Айла.
— Ще го наглеждам — сигнализира и той, като с известно опасение поглеждаше към тълпата.
Излезе бавно и седна до Вълчо, като го прегърна с ръка.
— Я виж ти! Че тя разговаря дори с плоскоглавци. Близка си с животните! — чу се присмехулен глас от тълпата. Няколко човека се изсмяха.
Айла рязко се обърна и с изгарящ поглед потърси този, който се беше обадил.
— Че всеки може да им говори и на камъка можеш да говориш — номерът е да ги накараш да ти отговорят — каза друг, от което избухна нов смях.
Айла се обърна към него, съвсем кипнала от възмущение, но не можеше да намери думи.
— Да не би някой тук да се опитва да каже, че момчето е животно? — обади се по-познат глас.
Айла се начумери, когато един член на Лъвския бивак излезе напред.
— Аз, Фребек. Че защо не? Той не знае какво казвам, плоскоглавците са животни и ти често си го казвал.
— Сега казвам, че не съм бил прав, Чалег. Ридаг отлично знае какво казваш и хич не е трудно да го накараш да ти отговори. Просто трябва да научиш езика му.
— Какъв език? Плоскоглавците не могат да говорят. Кой е излъгал?
— Езикът на знаците. Той говори с жестове — отвърна Фребек.
Избухна всеобщ подигравателен смях. Айла ги наблюдаваше, сега вече с любопитство. Фребек не обичаше да му се смеят.
— Ако щете вярвайте — каза той, като сви рамене и се отдръпна, сякаш му беше все едно, после се обърна с лице към мъжа, който се присмиваше на Ридаг. — Но ще ви кажа нещо друго. Той може да разговаря и с вълка и ако му каже да ти се нахвърли, не се обзалагам, че ще имаш голям късмет.
Без да разбере Чалег, Фребек даваше знаци на момчето; движенията с ръце не означаваха нищо за непознатия. Ридаг от своя страна запита Айла. Целият Лъвски бивак с удоволствие наблюдаваше какво ще стане благодарение на езика на знаците, който те можеха да използват пред всичките тези хора, защото те не го знаеха.
Без да се обръща, Фребек продължи:
— Ридаг, защо не му покажеш?
И ето, че вълкът вече не седеше кротко в прегръдките на момчето. С едни скок се озова при мъжа, наежен, с оголени зъби и ръмжене, от което настръхнаха косите на всички присъстващи. Мъжът се ококори от ужас и отскочи. Последваха го повечето от хората, а Чалег продължи да отстъпва. По сигнал на Ридаг Вълчо мирно се върна на мястото си при момчето, с доста доволен вид, завъртя се няколко пъти, после седна и сложи глава на лапите си, обърнал поглед към Айла.
„Това беше рисковано“ — призна пред себе си Айла. Обаче сигналът, който му беше подаден, не беше точно за нападане. Това беше една игра между децата и Вълчо, фалшиво нападане, което вълците често си погаждаха един на друг, като Вълчо само беше научен да не хапе в такъв случай. Айла използваше подобен сигнал, когато ходеше с него на лов и искаше той да подгони дивеча към нея. Макар че понякога се случваше да разкъса животните, този сигнал нямаше нищо общо със знака за действително нараняване, а Вълчо не беше докоснал мъжа. Само беше скочил към него. Но можеше и да го ухапе.
Айла знаеше колко старателно вълците охраняват собствената си територия или глутницата си. Бяха готови да убият, за да ги защитят. И въпреки това тя видя как той се върна. „Ако вълците можеха да се смеят, сигурно щеше да го направи“ — помисли си тя. Айла не можеше да не си даде сметка, че той разбира какво става; всичко бе само на шега и той знаеше как да го изпълни. Нямаше нищо шеговито в начина, по който го изпълни. Изигра го като истинско нападение. Спря точно в последния момент. Внезапното представление пред толкова народ беше трудно за младия вълк, но той се справи добре. Заслужаваше си да го направи, за да види изражението в очите на онзи мъж. Ридаг не беше животно!