Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— И затова не го правиш — каза Айла.
— Това е дреболия, ако искаш да запазиш хармонията и добрия дух в огнището… и, е, да доставиш удоволствие на Талут.
— Ти наистина го обичаш, нали?
— Този стар мечок! — понечи да възрази Нези, но после се усмихна и погледът и омекна. — Ех, ако знаеш само какви хубави дни имахме в началото — нали го знаеш какъв е гръмогласник, но никога не съм му се давала, нито пък е успял да ме надвика. И мисля, че точно това му харесва у мен. Талут може да прекърши надве човек, ако поиска, но това не е в неговия стил. Понякога може да се разсърди, но в него не се таи жестокост. Никога няма да нарани някой по-слаб от него — а такива са почти всички! Да, обичам го, а когато обичаш един мъж, ти се иска да правиш това, което му харесва.
— Ти би ли… не би ли тръгнала с друг мъж, който е хванал окото ти, ако и ти го искаш и ако това би го зарадвало?
— На моите години това не би било трудно, Айла. В действителност, ако истината би излязла на бял свят, не мога да се похваля с големи постижения в тази област. Когато бях по-млада, все още очаквах с нетърпение Лятната среща заради новите лица и весели игри, дори и за да се овъргалям с някой в леглото чат-пат, но мисля, че Талут е прав в едно отношение. Малко са мъжете, които могат да се мерят с него. Не заради всичките „преспи“, който е разровил, а защото не му е все едно как го прави.
Айла кимна с разбиране. После се намръщи, като се замисли. А какво се прави, когато има двама мъже, които са еднакво влюбени в теб?
— Джондалар!
Айла вдигна очи, когато чу, че непознат глас го вика по име. Видя как той се усмихна и отиде при една жена, която поздрави сърдечно.
— Значи още си с Мамутоите! Къде е брат ти? — попита жената.
Беше силна, не много висока, но мускулеста. Челото на Джондалар се сбърчи от болка. Айла разбра от изражението на лицето на жената, че тя се е сетила.
— Как се случи?
— Една лъвица открадна улова му и той я проследи до леговището и. Нейният лъв го уби, нарани и мен — разправи и Джондалар възможно най-лаконично. Жената кимна съчувствено.
— Казваш, че си бил ранен? Как се измъкна?
Джондалар погледна към Айла и видя, че тя ги наблюдава. Отведе жената при нея.
— Айла, това е Бреки от Мамутоите, водачка на Върбовия бивак… по-скоро Лосовия бивак. Талут каза, че това е името на зимния ви бивак. Това е Айла от Мамутоите, дъщеря на Огнището на Мамута на Лъвския бивак.
Бреки се изненада. Дъщеря на Огнището на Мамута! От къде ли е дошла? Миналата година я нямаше в Лъвския бивак. „Айла“ дори не бе име на жена-Мамутои.
— Бреки — обърна се към нея Айла, — Джондалар ми е разказвал за теб. Ти си спасила него и брат му от плаващите пясъци на Великата Майка Река и си приятелка на Тюли. Драго ми е да се запозная с теб.
„Този неин акцент положително не е типичен за Мамутоите, нито за Сънге — помисли си Бреки. — Не е и като акцента на Джондалар. Даже не съм сигурна дали това изобщо е акцент. Наистина говори езика на Мамутоите много добре, но някак си странно гълта определени думи.“ — Драго ми е да се запозная с теб… Айла, нали така каза?
— Да — отговори Айла.
— Това е необикновено име. — Като не получи никакво обяснение, Бреки продължи: — Ти изглежда си тази, която, ъ-ъ, … се грижи за тези… животни.
Мина и през ума, че никога не бе стояла толкова близо до живо животно, поне такова, което стои мирно и не се опитва да избяга.
— Това е така, защото те се подчиняват на командите и — обясни Джондалар с усмивка.
— Ама нали те видях с едно от тях? Да си призная, Джондалар, ти ме изненада. Както си с тези дрехи, за момент те взех за Дарнев, когато водеше коня, даже би помислих, че ми се привижда или че Дарнев се е върнал от света на духовете.
— Аз се уча от Айла да управлявам тези животни — каза Джондалар. — И тя е тази, която ме спаси от пещерния лъв. Повярвай ми, тя умее да се разбира с животните.
— Това е очевидно — каза Бреки и погледна Вълчо, който вече не беше така неспокоен, макар че напрегнатата му поза беше като че ли по-заплашителна. Затова ли е била осиновена от Огнището на Мамута?
— Това е само една от причините — отвърна Джондалар. От страна на Бреки предположението, че Айла неотдавна е била осиновена от Мамута на Лъвския бивак, беше изстрел в тъмното. Отговорът на Джондалар потвърди догадките и. Но не изясни въпроса откъде е дошла. Повечето хора решиха, че е дошла заедно с високия русокос мъж, че може би е му е другарка по огнище или сестра, но тя знаеше, че Джондалар бе дошъл на тяхна територия само с брат си. Къде ли е намерил тази жена?
— Айла! Колко се радвам да те видя отново!
Тя вдигна очи и видя Бранаг под ръка с Диджи. Прегърнаха се сърдечно и потриха бузите си. Макар че го беше виждала само веднъж, чувстваше го като стар приятел, пък и беше хубаво, че има някого, когото познава на тази Среща.