Ловци на мамути

— Ето това е яркочервен цвят! — възкликна Валез като се усмихна и кимна с глава. — Мисля, че ще свърши работа. Щом я види на гърба и, всеки ще разбере, че е специален кон и вероятно ще се поколебае да я преследва, дори и да не му е казано. Довечера можем да обявим, че не бива да се преследват коня с червеното покривало и кафявия.

— Мисля, че не би навредило да вържем нещо и на Рейсър — каза Талут. — Не е необходимо да е толкова ярко, но да е нещо, изработено от човек, така че всеки, който се доближи на хвърлей копие, да знае, че това не е обикновен кон.

— Бих предложила — допълни Марли, — понеже не може да се разчита напълно на всички хора, да не оставаме само с обявяването. Добре би било ти и вашият Мамут да измислите някакво наказание в случай, че някой убие конете. Едно удачно проклятие може да накара всеки, който е намислил да провери колко смъртни са тези животни, да се откаже.

— Винаги можеш да кажеш, че Ридаг ще изпрати Вълчо по петите на всеки, крито ги нарани — каза с усмивка Бранаг. — Случката сигурно вече е обиколила цялата Среща и даже е преувеличена при предаването и от уста на уста.

— Виж, това не е никак лошо — каза Марли, надигайки се, за да си върви. — Даже може да се разнесе като слух.

Проследиха с погледи отиващите си водачи на Вълчия бивак и Тюли, поклащайки тъжно глава, се върна да довърши настаняването. Талут реши до проучи кой организира състезания, за да уреди надхвърляне с копие и спря при Бреки и Джондалар, за да поговори с тях. Тримата тръгнаха заедно, Диджи и Бранаг се запътиха с Айла към конете.

— Знам кой е най-подходящия човек, който може да пусне слуха в обръщение — каза Бранаг. — След всичките истории, които вече се разправят навсякъде, дори и да не им вярват напълно, мисля, че хората ще избягват конете. Не смятам, че някой ще се опита да провери дали Ридаг ще пусне вълка по петите му. Много ми се иска да попитам как Ридаг разбра, че трябва да сигнализира на вълка?

Диджи изненадано погледна мъжа, на когото се беше обещала.

— Май наистина не знаеш, нали? Защо ли пък си мисля, че нещо, което аз знам, е известно и на теб. Фребек не си измисляше, за да защити Лъвския бивак. Той каза истината. Ридаг разбира всичко, което говорят хората. И винаги го е разбирал. Ние просто не го знаехме, докато Айла не ни научи на езика на знаците, за да можем да говорим с него. Когато Фребек се правеше, че се оттегля настрана, той каза на Ридаг, а Ридаг попита Айла. Ние всички знаехме какво си казват, затова ни беше ясно какво ще се случи.

— Ама това вярно ли е? — попита Бранаг. — Вие сте си говорели и никой не е разбрал! — Той се засмя. — Е, щом ще бъда посветен във всички изненади на Лъвския бивак, може би ще науча и този таен език.

— Айла! — извика Крози, която излизаше от шатрата. Те спряха и я изчакаха. — Тюли току-що ми каза какво си решила да направиш, за да бележиш конете — каза тя, докато се приближаваше към тях. — Умна идея, а и червеното ще се откроява на светъл кон, но нямаш две яркочервени кожи. Като разопаковах багажа си, намерих нещо, което бих искала да ти дам.