Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Тя разви един вързоп, който беше развързан скоро и извади от него една сгъната кожа. Разтвори я.
— О, Крози! — възкликна Айла. — Прекрасна е!
С въздишка на удивление тя обгърна с поглед една тебеширенобяла пелерина, украсена с бивникови мъниста на фини повтарящи се триъгълници и бодли, от таралеж, боядисани с червена охра и нашити в правоъгълни спирали и и зигзази.
Очите на Крози светнаха от удоволствие, породено от възхищението и. Тъй като вече беше шила туника, Айла разбираше колко трудно е да се направи една кожа бяла.
— За Рейсър е. Мисля, че бялото добре ще се откроява на тъмнокафявата му козина.
— Крози, но наметалото е твърде красиво за такава цел. Ще се изцапа, а ако той се опита да се отъркаля с него, ще му опадат украшенията. Не мога да се съглася Рейсър да носи такова нещо на полето — каза Айла.
Крози я изгледа строго.
— А мислиш ли, че ако някой, тръгнал на лов за коне, види кафяв кон с бяло украсено наметало на гърба си, ще насочи копието си към него?
— Не, но ти си вложила твърде много труд в него, за да позволим да се съсипе.
— Трудът е бил вложен преди много години — отвърна Крози със смекчено изражение и навлажнени очи. После добави: — Бях го изработила за сина ми, брата на Фрали. Не можах да дам наметалото на никого другиго. Не можех да понеса да го видя на гърба на друг, нито да го изхвърля. Просто го мъкнех със себе си от едно място на друго, едно непотребно парче кожа и труд, отишъл на вятъра. Ако тази кожа може да помогне за защитата на животното, вече няма да е безполезна, трудът ми ще има някаква стойност. Искам да го приемеш от мен, заради това, което ти ми даде.
Айла пое предложения и пакет, но беше озадачена.
— Че аз какво съм ти дала, Крози?
— Не е важно — отсече тя. — Просто го вземи.
Фребек, забързал към шатрата, ги видя и се усмихна, изпълнен със задоволство, преди да влезе вътре. И те му се усмихнаха.
— Бях много изненадан, когато Фребек се застъпи за Ридаг — обади се Бранаг. — Мислех си, че той е последният човек, който би го сторил.
— Той много се промени — каза Диджи. — Още продължава да спори, но вече не е толкова трудно да се погодиш с него. Понякога се вслушва в това, което му се казва.
— Е, той никога не се е боял да излезе напред и да каже това, което мисли — каза Бранаг.
— Може би точно в това е същината — каза Крози. — Все не разбирах какво хареса в него Фрали. Направих всичко възможно, за да я разубедя да не се събира с него. Той просто нямаше нищичко, което да и предложи. Майка му нямаше никакъв статус, на него му липсваха всякакви по-особени дарби и аз си мислех, че тя се затрива. Може би дори само това, че имаше смелостта да и направи предложение, е показателно, а той наистина я искаше. В края на краищата трябваше да се доверя на преценката и та нали ми е дъщеря. Това, че някой е от беден произход, не означава, че не може да поиска да подобри положението си.
Бранаг погледна Диджи, после Айла, застанали зад Крози. По негово мнение тя самата се беше променила много повече от Фребек.
31
Айла беше сама в шатрата. Огледа мястото, което щеше да бъде нейно по време на престоя им, като се опитваше да намери още някоя дреха за сгъване, още някой предмет за подреждане, само и само да има още една причина, за да се забави в Хвощовия бивак. Мамут и беше казал, че веднага щом се приготви, той иска да я представи на хората, с които тя беше в уникална връзка, Мамутите, тези, които принадлежаха към Огнището на Мамута.
Тя гледаше на запознаването с тях като на изпитание, беше сигурна, че ще и задават въпроси, ще я оценяват и ще отсъдят дали има право да се включи в редиците им. В душата си не вярваше, че ще я приемат. Не смяташе, че притежава необикновени умения и особени дарби. Беше Лечителка, защото Иза и беше предала уменията и знанията си на знахарка. Не беше кой знае каква магия и да се оправя с животните. Кобилата я слушаше, защото когато беше самотна в долината си, я беше прибрала като малко конче, останало без майка, за да и е другарче, а Рейсър просто беше роден там. Спаси Вълчо, защото беше длъжница на майка му, а тогава вече беше разбрала, че животните, които се отглеждат сред хора, стават дружелюбни — не беше кой знае каква загадка.
Ридаг остана известно време при нея в шатрата, след като тя го прегледа и го разпита какво точно чувства. Каза си наум, че трябва да регулира дозата на лекарството му. После тай излезе навън и седна заедно с Вълчо, за да наблюдава хората. Нези се бе съгласила с нея, че момчето бе в много по-добро настроение. Жената бе изпълнена с удовлетворение от себе си и гордост за Фребек, който изслуша и неволно дочу толкова похвали, че му стана неловко. Айла никога не го беше виждала толкова усмихнат и разбра, че част от неговата радост се държеше и на усещането му, че хората го приемат и одобряват. Тя разбираше това чувство.