Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Докато работеха по издигането на шатрата и очертаването на своята територия, останалите от Срещата се поокопитиха от смайването си и се разприказваха възбудено. Айла най-сетне откри източника на особения приглушен рев. Спомни си колко шумен и се струваше в началото Лъвския бивак, когато всички говореха вкупом. Това беше същият шум, многократно усилен; така звучеше съчетанието от гласовете на цялата тълпа.
„Нищо чудно, че Уини и Рейсър са толкова неспокойни“ — помисли си Айла. И тя беше раздразнена от непрестанното човешко бръмчило. Не беше свикнала на такъв шум. Събирането на Клановете не беше толкова голямо, а дори и да беше, никога нямаше да е толкова шумно. Те използваха много малко думи при общуване; събирането на народа на Клана беше тихо. Но един народ, използващ устна реч, винаги създаваше шум в бивака си, освен с редки изключения. Подобно на степния вятър, гласовете никога не замлъкваха, само променяха интензитета си. — Много хора се завтекоха да поздравят Лъвския бивак, като си предлагаха услугите да помогнат при установяването и подреждането на шатрата им. Хората на Талут и Тюли топло ги приветстваха, но водачите си размениха няколко многозначителни погледи. Не си спомняха преди да са имали толкова много приятели, които, така да са желаели да им помогнат. С помощта на Лати, Джондалар и Ранек, а за известно време и на Талут, Айла уреди място за конете. Двамата млади мъже лесно се справиха с работата заедно, но почти не говореха помежду си. Айла отклони предложенията на любопитните да помагат, като обясни, че конете са стеснителни и се плашат от непознати. Но това само ги убеди, че именно на нея се подчиняват животните и засили любопитството. Новината за нея бързо се разнесе навсякъде.
В най-далечния ъгъл на мястото за лагеруване, малко след една извивка на стената на клисурата, която се отваряше към речната долина, те изградиха навес, като използваха шатрата от кожи, с която тя и Джондалар си бяха служили по време на пътуванията си. За подпори поставиха малки дървета и яки клони. Навесът беше донякъде скрит от погледите на хората, бивакуващи в падината, но от него се виждаше реката с разкошните гори и ливади зад нея.
Когато започнаха да се настаняват и да си определят места за спане в малко по-тясното жилище, от Вълчия бивак пристигна делегация, съпроводена от представители и на други биваци, за да ги приветства официално. Те бяха на територията на бивака-домакин и въпреки че това се очакваше, беше нещо повече от любезност да бъде предоставено на гостите правото да използват изконните риболовни вирове и площи с плодове, ядки, семена и коренища, както и ловните територии на Вълчия бивак. Независимо че Лятната среща нямаше да продължи през целия сезон, приютяването на такава голяма група щеше да вземе своя дан и беше необходимо да се разбере дали трябва да се избягва някоя конкретна територия, за да не изчерпят ресурсите на района.
Талут беше много изненадан, когато му съобщиха за смяната на мястото за Лятната среща. По правило Мамутоите не правеха срещите се на територията на бивак-домакин. Обикновено избираха някоя местност в степта или в обширна речна долина, където лесно можеха да се поберат толкова много хора.
— В името на Великата Майка на всички, приветстваме Лъвския бивак с добре дошли — каза една слаба посивяла жена.
Тюли много се изненада, когато я видя. В миналото тя бе жена с необикновена красота и непоклатимо здраве, която лесно се справяше със задълженията си на водачка, но през последния сезон сякаш се бе състарила с десет години.
— Марли, ние сме признателни за гостоприемството ви. В името на Мут ви благодарим.
— Виждам, че вашият номер пак успя — каза един мъж и сграбчи за приветствие и двете ръце на Талут.
Валез беше по-млад от сестра си, но за пръв път Тюли забеляза и у него признаци на старост. Това изведнъж и напомни, че и тя е смъртна. Винаги беше мислила, че Марли и Валез са почти на нейната възраст.
— Но мисля, че това е най-голямата ви изненада — продължи Валез. — Когато Торан дотърча и се развика, че заедно с вас през реката минават и коне, всички се завтекоха да ги видят. И тогава някой забеляза вълка…
— Сега няма да ви караме да ни разправяте за тях — каза Марли, — макар че трябва да призная, че съм любопитна. Ще ви се наложи да повтаряте историята много пъти. По-добре е да изчакаме вечерта, така че всички да я чуят наведнъж.
— Марли, естествено, е права — каза Валез, макар че беше готов веднага да изслуша историята.
Освен това и той забеляза, че сестра му изглежда много изморена. Опасяваше се, че това ще е последната и Лятна среща. Затова се беше съгласил да са домакини на Срещата, когато първоначално избраното място беше отнесено при една промяна в посоката на реката. Този сезон щяха да предадат водачеството си на други.