Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Бранаг изглеждаше малко стреснат, но Диджи се усмихваше широко, когато се присъединиха към Тюли и Талут и още една двойка. Представиха официално Айла на водачите на бивака-домакин и веднага и казаха това, което беше известно на всички. Марли бе много болна. „Тя дори не бива да стои тук“ — помисли си Айла като наум и определяше цярове. Докато разглеждаше цвета на кожата и, очите и и състоянието на косата и, Айла се чудеше дали изобщо може да и помогне с нещо, но усети силата на жената; тя нямаше да се предаде току-така. А това би могло да изиграе по-голяма, роля от лекарствата.
— Това беше много интересна демонстрация, Айла — каза Марли, забелязвайки интересната особеност на речта и. — Ти или момчето командваше вълка?
— Не знам — отговори Айла усмихнато. — Вълчо реагира на сигнали, но ние и двамата ги подавахме.
— Вълчо? Произнасяш го като име — каза Валез.
— Така му е името.
— И конете ли имат имена? — попита Марли.
— Кобилата се казва „Уини“ — произнесе го Айла като звука, който конят издаваше и Уини и отговори с изцвилване, което предизвика усмивки, обаче уплашени. — Повечето, хора просто казват името и, Уини. Жребецът е неин син. Джондалар го нарече Рейсър. Това е дума от неговия език, която означава някой, който обича да препуска бързо и да изпреварва другите. Марли кимна. Айла се взря в очите и, после се обърна към Талут: — Много се уморих докато подготвях мястото за конете. Виждаш ли онзи голям пън? Би ли го донесъл, за да седна на него? И за миг едрият водач остана абсолютно изненадан. Това беше напълно неуместно. Айла не може да иска такова нещо, особено по средата на разговор с водачката на бивака — домакин. Ако някой се нуждаеше от място засядане, това бе Марли. И тогава разбра. Ами да! Как не се беше сетил веднага? Побърза да донесе пъна и сам го намести.
Айла седна.
— Надявам се, че не възразявате. Наистина съм уморена. Марли, няма ли да седнеш до мен?
Марли седна, леко треперейки. След малко се усмихна.
— Благодаря ти, Айла, не смятах да се застоявам тук. Как разбра, че ми се вие свят?
— Тя е Лечителка — каза Диджи.
— Викач и Лечител? Това е необикновено съчетание. Нищо чудно, че Огнището на Мамута я е осиновило.
— Искам да ти приготвя нещо, ако се съгласиш да го изпиеш — каза Айла.
— Много Лечители са ме гледали, но не възразявам, Айла. А сега, преди да сме сменили темата на разговора, искам да попитам нещо. Ти беше ли сигурна, че вълкът няма да нарани човека?
Айла забави отговора си само за миг.
— Не. Не бях сигурна. Той все още е много млад и не може напълно да му се разчита. Но смятах, че съм достатъчно наблизо, за да блокирам нападението му, ако самият той не спре навреме.
Марли кимна.
— Дори на хората не винаги може да се разчита, та камо ли на животните. Ако беше отговорила нещо друго, нямаше да ти повярвам. Чалег ще се оплаче, щом се възстанови от уплахата, просто за да си запази достойнството. Ще отнесе въпроса в Съвета на Братята, а те ще го поставят пред нас.
— Пред нас?
— Съветът на Сестрите — каза Тюли. — Сестрите са върховният орган. Те са по-близо до Майката.
— Доволна съм, че видях случилото се. Сега няма да се безпокоя, че ще трябва да се оправям с противоречиви разкази, които сами по себе си изглеждат невероятни — каза Марли. Вдигна поглед и внимателно разгледа конете, после Вълчо. — Изглеждат напълно нормални животни, не са нито духове, нито някакви други магически същества. Кажи ми, Айла, какво ядат животните, когато са с теб? Нали се хранят?
— Същото, с което се хранят и иначе; Вълчо яде предимно месо, сурово или сготвено. Той е като всеки друг обитател на землянката и обикновено яде същото като мен, дори зеленчуци. Понякога му улавям дивеч, но той самият все по-добре лови мишки и дребни животни. Конете се хранят с трева и зърно. Даже си мислех да ги заведа на онази ливада оттатък реката и да ги оставя там да попасат известно време.
Валез погледна към реката, после към Талут. Айла разбра, че той размишлява.
— Не ми е приятно да го казвам, Айла, но може да стане опасно за тях, ако останат сами там.
— Защо? — попита тя с нотка на паника в гласа.
— Заради ловците. Конете ти, особено кобилата, са като всички други коне. Е, тъмният цвят на жребеца е доста необичаен. Ще можем да разгласим да не се убиват кафяви коне, особено тези, които са много дружелюбни. Но другият… всеки втори кон в степта е с неговия цвят и не мисля, че можем да искаме от хората да не убиват коне. Това е любимата храна на някои — обясни Валез.
— Тогава аз ще ходя с кобилата — реши Айла.
— Не може така! — извика Диджи. — Ще изпуснеш всичко.