Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла още веднъж се огледа, взе един контейнер от необработена кожа и го закрепи на колана си, въздъхна и излезе. Като че ли всички бяха изчезнали с изключение на Мамут, който разговаряше с Ридаг. Вълчо я видя и вдигна глава, когато тя се приближи, което накара и Ридаг и Мамут да я погледнат.
— Къде изчезнаха всички? Може би трябва да остана тук при Ридаг докато някой се върне — побърза да предложи услугите си тя.
— Вълчо ме наглежда — направи знак Ридаг и се усмихна. — Никой не се задържа много, когато види Вълчо, Аз казах на Нези да върви. Върви и ти, Айла.
— Той е прав. На Вълчо изглежда му е добре при Ридаг, а аз не мога да измисля по-добър пазач от него — рече Мамут.
— Ами ако му прилошее? — попита Айла.
— Мен прилошее, кажа на Вълчо „доведи Айла“ — каза Ридаг със знаците, които бяха отработили по-рано сякаш на игра.
Вълчо скочи, сложи лапи на гърдите на Айла и понечи да я лизне по брадичката, жадуващ да привлече вниманието и.
Тя се усмихна, разроши козината на врата му и му даде знак да седне.
— Аз искам стоя тук, Айла. Обичам да гледам. Река. Коне на поляна. Хора минават — ухили се Ридаг. — Не винаги виждат мен, гледат шатра, гледат място за коне. После виждат Вълчо. Смешни хора.
Мамут и Айла се усмихнаха на простичката му радост от хорските реакции на изненада.
— Е, мисля, че всичко ще е наред. Нези не би го оставила, ако смяташе, че няма да е в безопасност — каза Айла, примирила се с последния аргумент против нейното оставане. — Готова съм да вървим, Мамут.
Докато вървяха заедно към солидните землянки на Вълчия бивак, Айла забеляза все по-нагъсто разположени шатри и биваци, около които се движеха все повече хора. Беше доволна, че те са от външната страна, откъдето можеше да вижда тревата и дърветата, реката и ливадата. Няколко човека им кимнаха и ги заговориха. Айла наблюдаваше Мамут, като отбелязваше начина, по който той отговаря на поздравите им и правеше същото.
Една землянка в края на шест други, малко неравно подредени в редица, сякаш беше център на всички дейности. Айла видя, че около нея има разчистено пространство без никакви домакинства наоколо и разбра, че това трябва да е мястото, където хората се събираха. Биваците, които бяха в непосредствена близост до празното пространство, не приличаха на обикновени домакинства. Единият беше ограден с мамутски кости, разположени на еднакво разстояние един от друг, а границите бяха маркирани с клони и сухи храсти. Когато го подминаха, Айла чу името си. Спря изненадана, когато разбра кой я бе извикал от другата страна на оградата.
— Лати! — възкликна тя и си спомни какво и беше казала Диджи.
Когато Лати се намираше в землянката на Лъвския бивак, ограниченията по отношение на общуването и с представители на мъжкия пол не затрудняваха кой знае колко придвижването и дейностите и. Но когато пристигнаха на мястото на Срещата, тя трябваше да бъде отделена. С нея имаше още няколко млади жени и всички те се усмихваха и кикотеха. Представиха Айла на връстничките на Лати, които изглежда бяха доста впечатлени от нея!
— Айла, къде отиваш?
— В Огнището на Мамута — отговори Мамут вместо нея. Лати кимна, сякаш за да покаже, че е трябвало сама да се сети. Айла забеляза Тюли в заградения двор около една шатра, която беше украсена с изрисувани с червена охра шарки и орнаменти. Тя разговаряше с няколко други жени. Махна и и се усмихна.
— Лати, виж! Червенокрака! — прошепна възбудено една от приятелките и. Всички спряха и се загледаха, а младата жена се изкикоти. Айла усети, че с голям интерес наблюдава жената, която минаваше покрай тях; забеляза, че стъпалата на голите и крака бяха яркочервени. Беше чувала за тези жени, но за първи път виждаше тяхна представителка. „Изглежда съвсем обикновена жена“ — помисли си Айла. И въпреки това в нея имаше нещо, което привличаше погледа.
Жената приближи група младежи, които Айла не беше забелязала преди това. Те се мотаеха край няколко дръвчета от другата страна на поляната. На Айла и се стори, че когато приближи към тях, походката и стана по-предизвикателна, усмивката и по-мечтателна и тя изведнъж видя по-отчетливо червените и крака. Жената спря да поговори с младежите и напевният и смях прелетя праз празното пространство. Докато Айла и старецът се отдалечаваха, тя си спомни разговора между жените и Мамут вечерта преди Пролетния фестивал.
Всички млади представителки на женския пол, които бяха в преходната възраст между момиче и жена, бяха под постоянно наблюдение — но не само от страна на опекунките си. Сега Айла забеляза няколко групички младежи близо до забранената зона, в която бяха Лати и дружките и. Те се надяваха да зърнат забранените, и поради това още по-желани, млади жени. Нямаше друг момент в живота на жената, когато тя да е по-голям обект на интерес от страна на мъжката част от населението. Младите жени се наслаждаваха на особения си статус и специалното внимание, което той будеше и бяха не по-малко заинтригувани от противоположния пол, макар че се стараеха да не го показват от суета. Прекарваха по-голямата част от времето си като надничаха през шатрата и оградата и разсъждаваха върху качествата на различните представители на мъжкия пол, които се навъртаха наоколо с подчертана небрежност.