Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Като минаха на другата страна, докато Талут ги водеше към едно широко дефиле на около половин километър нагоре, на високото, Айла дочу странен звук, подобен на приглушен рев. Постепенно се изкачиха най-горе. На около сто и осемдесет метра височина над реката, след като изминаха четиристотин и петдесет метра, те се озоваха на дъното на широко дефиле. Айла погледна напред и дъхът и спря. Защитени от стръмни стени, в почти километър и половина дългата кухина бяха удобно разположени пет-шест отделни кръгли землянки. Но не те накараха дъха и да секне.
Изненадаха я хората. През целия си живот не беше виждала толкова много хора. Бяха повече от хиляда души, повече от тридесет бивака, събрани заедно за Лятната среща на Мамутоите. Надлъж и нашир цялата местност беше изпълнена с шатри. Имаше поне четири-пет пъти повече хора, отколкото беше видяла на Събирането на Клановете — и всички бяха втренчили погледи в нея.
Или по-скоро в конете и Вълчо. Младият представител на вълчия род се сви в краката и, не по-малко слисан. Тя усети, че Уини стана неспокойна и беше сигурна, че и Рейсър изпитва същото. Страхът за тях и помогна да преодолее собствения си ужас при вида на толкова много човешки същества. Погледна напред и видя, че Джондалар опъваше повода, за да не позволи на Рейсър да се вдигне на задните си крака, докато изплашеното момче се беше вкопчило здраво в гърба му.
— Нези, вземи Ридаг! — извика Айла.
Жената вече беше разбрала какво става и едва ли се нуждаеше от подкана. Айла помогна на Мамут да слезе от кобилата, прегърна я през шията и я поведе към младия жребец, за да го успокои. Вълкът я последва.
— Айла, съжалявам. Трябваше да предвидя как ще реагират конете на толкова много хора — каза Джондалар.
— Знаеше ли, че ще са толкова много?
— Не… знаех, но предполагах, че ще са не по-малко, отколкото на Лятната среща на Зеландониите.
— Мисля, че би трябвало да се опитаме да изградим Хвощовия бивак някъде настрани — каза Тюли на висок глас, за да привлече вниманието на всички. — Може би тук, близо до мястото за лагеруване. Така ще бъдем по-отдалечени от всичко — тя се огледа, докато говореше — но при Вълчия бивак има поток, който тече през тяхната падина тази година и завива насам.
Тюли беше предугадила реакцията на хората и остана доволна от нея. Бяха ги видели да пресичат реката и всички се бяха скупчили, за да наблюдават пристигането на Лъвския бивак. Но тя не беше предвидила, че животните ще бъдат изумени от първото им представяне на такова огромно човешко стадо.
— Какво ще кажете за ей това място, близо до стената — предложи Барзек. — Не е съвсем равно, но ще го изравним.
— Аз го одобрявам. Някой има ли възражения? — попита Талут, гледайки преднамерено към Айла.
Тя и Джондалар просто отведоха животните натам, като искаха да им намерят подходящо място. Хората от Лъвския бивак започнаха да разчистват камъни и храсти, за да подравнят мястото, където да опънат огромната си, обща палатка от двойна кожа. Много по-удобно бе да се живее в палатка, направена от два пласта кожи. Изолиращият въздух помежду им способстваше за задържане на топлината вътре, а влагата, която се кондензираше през хладните нощи, се оттичаше в земята по вътрешната страна на външните кожи. Вътрешните кожи, които бяха подпъхнати под подовите постелки вътре в шатрата, спираха и течението. Макар да не беше солидна конструкция като землянката на Лъвския бивак, конструкцията беше по-добра от едностенния навес за нощувка, който беше само част от цялата лятна шатра, използвана при пътуване. Наричаха лятното си жилище Хвощовия бивак, за да разграничат лятното си местопребиваване където и да се намираше то, от зимното си жилище, когато говореха за него, макар че продължаваха да се смятат за група, наречена Лъвския бивак.
Шатрата беше разделена на четири самостоятелни конусообразни секции, всяка със собствено огнище, укрепена от яки, жилави млади клони, макар че биха могли да се използват и мамутски ребра или други дълги кости, както в миналото. В централната секция, която беше най-обширната, се помещаваха Лъвското огнище, Лисичето огнище и Огнището на Мамута. Тъй като шатрата не беше толкова обширна колкото землянката, тя се използваше предимно за преспиване и рядко се случваше всички да спят в нея по едно и също време. Другите дейности — лични, обществени и церемониални се осъществяваха на открито, затова установяването на бивак означаваше и определяне границите на територия извън очертанията на шатрата. Уточняването на мястото на Хвощовото огнище, главното външно готварско огнище, беше важно събитие.