Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла сбърчи вежди в стремежа си да се съсредоточи.
— Сигурна съм, че мога да ви покажа пътя от Лъвския бивак — каза тя, — но не разбирам много от карти. Не знам как да ви го начертая.
— Е, не се безпокой тогава — каза Талут. — Не ни трябва карта, ако можеш да ни покажеш пътя. Може би след като се върнем от Лятната среща ще направим пътешествие до там. — После посочи цветята с рижата си брада. — Какво си ни донесла този път, Айла?
— Точно това исках да ми кажеш. Познавам ги, но не знам как ги наричате.
— Знам, че червеното е алено мушкато — каза Талут. — А това е мак.
— Я, още цветя? — обади се Диджи, присъединявайки се към тях.
— Да. Талут ми каза какви са тези двете — отговори Айла.
— Я да видим, това е пирен, а това е розов карамфил — каза Диджи, разпознавайки другите две, после седна до Айла. — Почти стигнахме. Талут каза, че утре по някое време ще сме там. Вече не мога да чакам. Утре ще се видя с Бранаг и не след дълго ще се съберем. Не знам дали ще мога да спя тази нощ.
Айла и се усмихна. Диджи беше толкова развълнувана, че не можеше да не сподели ентусиазма и, но това само и напомни, че скоро и тя щеше да се задоми. Думите на Джондалар за долината и за връщане там отново я накараха да закопнее по него. Беше го наблюдавала, като се опитваше това да не личи и имаше определеното усещане, че и той я наблюдава. Често улавяше за миг погледа му преди да извърнат глави.
— О, Айла искам да те запозная с толкова много хора и се радвам, че и двете ще се задомим на една церемония. Така винаги ще имаме нещо общо.
Джондалар се изправи.
— Аз трябва да вървя… и… ъ-ъ… да си приготвя спалната постеля — каза той и побърза да се отдалечи.
Диджи видя как Айла го проследи с поглед и почти беше сигурна, че забеляза в очите и сълзи. Поклати глава. Айла изобщо нямаше вид на жена, на която предстои да се бракосъчетае и създаде ново огнище с човек, когото обича. Липсваше и радост, вълнение. Да, нещо липсваше. Нещо, което се наричаше Джондалар.
30
На сутринта обитателите на Лъвския бивак продължиха нагоре срещу течението на реката, без да слизат от платото, като от време на време зърваха отляво бързо течащата вода, която клокочеше мътна и белезникава от ледниковия отток и тинята. Когато стигнаха мястото, където се сливаха две големи реки, те поеха по лявата. След като прекосиха два големи притока, като стовариха повечето от вещите си в пирога, която бяха донесли за тази цел, те се спуснаха до наводнените площи и тръгнаха през горите и тучните ливади на речната долина.
Талут не откъсваше очи от свързаните падини и долове по високия речен бряг от дясната страна на реката, като сравняваше действителния релеф със символите, надраскани върху бивниковата плочка, които все още оставаха неясни за Айла. Напред, близо до остър завой на реката, на шестдесет метра над водата, се намираше най-високата точка на срещуположната брегова линия. Встрани от тях, към вътрешността на континента, се простираше широко поле, пресичано от ивици гора. Когато наближиха, Айла забеляза ориентировъчна костна могила, на чийто връх имаше вълчи череп. От другата страна на реката, по посоката, в която пое Талут, се откри интересен скален релеф.
Там реката беше широка и плитка и при всички случаи можеше да бъде пресечена, но някой беше улеснил прекосяването и още повече. Купчинки скални отломъци, чакъл и кости бяха струпани и разположени като места за стъпване, за да се образува пътека, по която хората да пресичат реката, а водата се отклоняваше в пространствата между сгъпенките. Джондалар се спря, за да ги разгледа отблизо.
— Каква чудесна идея! — възкликна той. — Тук можеш да пресечеш реката без дори да си намокриш краката.
— Най-добрите места за землянки са от онази страна — тези дълбоки дупки дават добро укритие от вятъра — но най-добрият лов пада тук, от тази страна — обясни Барзек. — Пороите отнасят този брод, но Вълчият бивак го изгражда всяка година. Изглежда, че тази година са хвърлили повече труд, вероятно, за да улеснят гостите.
Талут тръгна да пресича. Айла забеляза, че Уини е силно възбудена и си помисли, че кобилата се плаши от брода с течащата между купчините за стъпване вода, но тя я последва без усложнения.
Когато мина малко повече от половината брод, водачът спря.
— Ето, точно тук е много подходящо за риболов — отбеляза той. — Течението е силно, водата е дълбока. Тук се намира сьомга, също и есетра. Може да има и щука, пъстърва, морска котка.
Той обясняваше конкретно на Айла и Джондалар, макар че думите му бяха отправени и към всички младежи, които по-рано не бяха идвали тук. Бяха изминали няколко години от последното групово посещение на Лъвския бивак във Вълчия.