Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Точно когато грубият звън на черния мраморен кабинетен часовник започна да отброява ударите на деветия час, сър Пит се появи — свеж, спретнат, грижливо избръснат, с гладко като восък лице и корава яка. Рядката му коса беше вчесана и напомадена и той подрязваше ноктите си, докато слизаше величествено по стълбите с колосана вратовръзка и сив фланелен халат — с една дума, истински английски джентълмен — образец на спретнатост и благоприличие. Той се стресна, като видя клетия Родън в кабинета си, в изпомачкани дрехи, с кървясали очи и паднала върху лицето му коса. Помисли, че брат му е в нетрезво състояние и че цяла нощ е прекарал в някаква оргия.
— Боже мой, Родън — каза той с пребледняло лице, — какво те носи тук по това време на деня? Защо не си у дома си.
— У дома си — каза Родън с див смях. — Не се плаши, Пит. Не съм пиян. Затвори вратата, искам да ти говоря.
Пит затвори вратата, приближи се до масата, където седна в другото кресло — предназначено за домоуправителя, адвоката или доверения посетител, които идваха по работа при баронета — и продължи да подрязва ноктите си по-енергично от преди.
— Пит, с мене всичко е свършено — каза полковникът след кратко мълчание. — Да, всичко.
— Винаги съм казвал, че ще се стигне до това — извика раздразнено баронетът, като барабанеше някаква мелодия с гладко подрязаните си нокти. — Предупреждавал съм те хиляди пъти. Не съм в състояние да ти помогна. Всеки шилинг от парите ми е вързан. Дори и стоте лири стерлинги, които Джейн ти донесла онази вечер, бяха обещани на адвоката ми за утре сутринта; и тяхната липса ще ми създаде големи неудобства. Не искам да кажа, че изобщо не възнамерявам да ти помогна по-нататък. Но да се опитам да платя напълно на кредиторите ти, това е все едно да се надявам да заплатя държавните дългове. Лудост е, същинска лудост е да се мисли подобно нещо. Трябва да постигнеш някакво споразумение. То е неприятно за семейството, но всеки го прави. Онзи ден в съда бе изправен Джордж Китли, синът на лорд Раглан. Той не искаше да плати нито един шилинг за него и…
— Това, което искам, не е пари — прекъсна го Родън. — Не съм дошъл за себе си. Няма значение какво ще стане с мене…
— Тогава какво има? — запита Пит, малко пооблекчен.
— Въпросът е за момчето — каза Родън с прегракнал глас. — Искам да ми обещаеш, че ще се погрижиш за него, когато аз си отида. Твоята мила и добра жена винаги е била нежна към него и той я обича повече, отколкото своята… По дяволите! Виж какво, Пит, ти знаеш, че аз щях да получа парите на мис Кроли. Не бях отгледан като по-млад брат — а винаги бях поощряван да безделнича и прахосвам. Ако не беше това, може би щях да стана съвсем друг човек. Дълга си като военен не изпълних много зле. Знаеш как бях изигран относно парите и кой ги пипна.
— Смятам, че след жертвите, които съм правил, и след подкрепата, която съм ти давал, тези укори са излишни — каза сър Пит. — Женитбата ти беше твое дело, не мое.
— С това сега е свършено — каза Родън. — Свършено е. — Тези думи се изтръгнаха от него със стенание, което накара брат му да се стресне.
— Боже мой! Да не би да е умряла? — запита сър Пит с глас, в който звучеше истинска тревога и съчувствие.
— Бих желал аз да бях умрял — отвърна Родън. — Ако не беше детето ми, щях да прережа гърлото си тази сутрин, а също и гърлото на онзи проклет злодей.
Сър Пит веднага отгада истината и се сети, че лорд Стейн е човекът, чийто живот Родън желаеше да отнеме. Накратко и с несвързани думи Родън разправи на по-възрастния си брат какво се бе случило.
— Това е било предварително нагласен план между нея и онзи мошеник — каза той. Нарочно изпратиха приставите подир мене — те ме пипнаха, когато излизах от неговата къща, и когато й писах да ми прати пари, тя каза, че била болна и лежала и искаше да ме остави да престоя в затвора за длъжници още един ден. А когато се прибрах вкъщи, заварих я накичена с диаманти и седнала сама с онзи злодей. — След това той описа забързано спречкването си с лорд Стейн. Родън каза, че подобна работа, разбира се, можела да има само един край и че след разговора с брат си възнамерявал да вземе необходимите мерки относно срещата, която трябвало да последва. — И тъй, тя може да свърши фатално за мене — каза със съкрушен глас Родън — и понеже момчето няма майка, аз трябва да го оставя на тебе и на Джейн, Пит; за мене ще е голямо утешение, ако ми обещаеш да му бъдеш приятел.