Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Сега Родън не се тревожеше много за положението си. И той й писа:
«Мила Беки,
Надявам се, че си спала добре. Не се плаши, ако не дойда да ти донеса кафето. Снощи, когато пушейки, се прибирах вкъщи, случи ми се една неприятност. Пипна ме мистър Мос от Кързитър Стрийт — от чийто позлатен и величествен салон ти пиша настоящото писмо — същия, в който прекарах преди две години. Мис Мос ми донесе чая — тя е много надебеляла и както обикновено ходи със смъкнати чорапи.
Намирам се тук поради дълга ми към Натан — сто и петдесет лири стерлинги, а с разноските сто и седемдесет. Моля, изпрати ми някои дрехи — обут съм в леки бални обувки и нося бяла вратовръзка (нещо като чорапите на мис М.). Щом получиш бележката ми, иди при Натан — предложи му седемдесет и пет лири стерлинги в наличност и го помоли да поднови полицата. Кажи му, че докато съм тук, ще поръчвам вино за вечеря — защо пък да не си пийнем? Ако той не се съгласи, занеси в заложната къща часовника ми и някои твои вещи, от които можеш да се лишиш, тъй като, разбира се, трябва да имаме сумата до довечера. Няма смисъл да протакаме, понеже утре е неделя; леглата тук не са много чисти, а могат да изскочат и други искания спрямо мене. Радвам се, че днес не е ред Родън да си идва вкъщи. Господ да те благослови. Бързам.
Твой: Р. К
П.П. Побързай и ела.»
Това писмо, запечатано с восък, бе изпратено по един от разносвачите, които постоянно се навъртаха край вратата на мистър Мос. Когато го видя да се отдалечава, Родън излезе на двора сравнително спокоен — въпреки железните пръчки; защото дворът на мистър Мос бе ограден с решетки, за да не би да хрумне на господата, настанени в дома му, да избягат от неговото гостоприемство.
Той изчисли, че ще са необходими най-много три часа, докато Беки дойде да му отвори вратите на затвора; и той ги прекара доста забавно в пушене, четене на вестник, а също и в салона за кафе с един свой познат, капитан Уокър, който по една случайност се намираше там и с когото той поигра на зарове, с резултат еднакво успешен и за двете страни.
Но денят измина и пратеникът не се завърна. Не дойде и Беки. В пет и половина мисис Мос поднесе вечерята, когато онези от господата в къщата, които можеха да заплатят за това удоволствие, дойдоха да се хранят в разкошния преден салон, описан преди малко, съобщаващ се с временната спалня на мистър Кроли. Мис М. (или мис Хем, както татко й я наричаше) се появи без сутрешните хартийки за къдрене, а мисис Хем председателствуваше трапезата, на която бе поднесено агнешко бутче с цвекло, от което полковникът яде с доста слаба охота. Когато го запитаха дали ще почерпи компанията с бутилка шампанско, той се съгласи и дамите пиха за негово здраве, а мистър Мос му се усмихна най-любезно.
По средата на вечерята се чу звънецът на външната врата. Младият Мос с червена коса стана с ключовете да отвори и като се завърна, каза на полковника, че пратеникът се е прибрал с една чанта и писмо, което той му подаде.
— Не се церемонете, господин полковник, прочетете си го, моля ви — каза мисис Мос, като махна с ръка, и той отвори писмото с малко разтреперана ръка. То беше много красиво, силно напарфюмирано, на розова хартия и със светлозелен печат.
«Mon pauvre cher petit [92] (пишеше мисис Кроли) — не можах да мигна от мисъл по моето мило животинче и си починах едва сутринта, когато изпратих да повикат мистър Бленч (тъй като бях трескава), който ми предписа лекарство за успокояване и даде нареждане на Фифин да не бъда обезпокоявана в никакъв случай. Така че пратеникът на моя стар клетник, който според Фифин имал bien mauvaise mine и senfoit le genievre, постоял няколко часа в преддверието в очакване да го повикам. Можеш да си представиш състоянието ми, когато прочетох милото ти неграмотно писмо.
Макар и да бях болна, веднага поръчах екипажа и щом се облякох (като ми бе невъзможно да пийна и една глътка шоколад — уверявам те, нито една, тъй като моето мило животинче не беше вкъщи да ми го поднесе), отидох при Натан. Явих се пред него — плаках, молих се, коленичих пред омразните му крака. Нищо не беше в състояние да умилостиви този ужасен човек. Той каза, че иска цялата сума, иначе ще продължи да държи милото ми животинче в затвора. Прибрах се вкъщи с намерение да отида след това в заложната къща (в който случай щях да оставя на твое разположение всичките си накити, макар че те нямаше да могат да донесат сто лири стерлинги, защото, както знаеш, някои от тях вече са там) и намерих у дома милорда с онова чудовище-българин, с овче лице, който бе дошъл да ме поздрави за снощното представление. Дойде също и Падингтън, който пелтечеше, заекваше и въртеше с пръсти косата си; появи се и Шампиняк и неговия шеф, и всички сипеха foison [93] от комплименти и ласкави думи — като досаждаха на твоята клета Ребека, която жадуваше да се отърве от тях и през всичкото време си мислех за mon pauvre prisonnier [94].
92
Моят беден скъп малък.
93
изобилие.
94
моят лош затворник.