Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
На цената на всичко младата и красива Беки Шарп решава да стане част от висшите кръгове на английското общество. Надарена с много хитрост и чар, използвайки всеки мъж, изпречил се на пътя й, младата жена успява да се домогне до така желаните власт и пари. Но на каква цена? Дали всички лъжи и измами, на които подлага хората, цялата хитрост и амбиция си струват за да се превърне в част от фалшивия блясък на богатите и преуспелите?
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Перейти на страницу:
Когато те си отидоха, аз паднах на колене пред милорда; казах му, че трябва всичко да заложим и го молих най-настоятелно да ми даде двеста лири стерлинги. Той издаваше разни ядосани възклицания — каза ми да не ставам глупава да залагам — и заяви, че ще види дали ще може да ми заеме парите. Най-после и той си отиде, като обеща, че ще ми ги изпрати сутринта — когато аз ще ги донеса на моето мило нещастно животинче с целувка от любящата го:
Беки
Пиша ти в легло. О, как ме болят главата и сърцето!»
Перейти на страницу: