Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Той ли ти даде това? — запита Родън.
— Да — отвърна Ребека.
— Ще му я изпратя днес — каза Родън (тъй като отново се бе зазорило и търсенето му бе отнело много часове) — и ще платя на Бригс, която беше тъй добра към момчето. Ще ми кажеш къде да изпратя остатъка. От всичко това ти можеше да ми отделиш сто лири, Беки — аз винаги съм разделял с тебе всичките си пари.
— Невинна съм — каза Беки. И той я остави без нито една дума повече.
Какви бяха мислите й, когато той я напусна? Дълги часове след като Родън си беше отишъл, Ребека седя на края на леглото. Всички чекмеджета бяха отворени и съдържанието им бе разпръснато по земята — рокли и пера, ешарпове и дрънкулки, цял куп украшения, разхвърляни като дрипи. Косата й падаше по раменете; роклята й беше скъсана там, откъдето Родън бе дръпнал накита. Тя го чу да слиза долу, няколко минути след като я бе оставил; чу как вратата се блъсна и затвори след него. Тя знаеше, че той няма никога да се върне. Беше си отишъл завинаги, «Дали ще се убие? — мислеше си тя. — Няма да го направи, преди да се види с лорд Стейн.»
Тя се замисли за дългия си минал живот и за всички мрачни случки в него. Ах, колко пуст й се виждаше той, колко нещастен, самотен и безполезен! Дали да вземе лауданум и да сложи край — да свърши с всички надежди, хитрини, дългове и триумфи? Прислужницата-французойка я намери в това положение — седнала сред жалките си развалини със стиснати ръце и сухи очи. Жената беше нейна съучастничка и получаваше заплата от лорд Стейн.
— Mon Dieu, мадам, какво се е случило? — запита тя.
Наистина, какво се бе случило? Беше ли тя виновна, или не? Тя отричаше това; но можеше ли някой да каже кое бе истина от всичко, което излизаше от устните й? И дали това покварено сърце в случая бе чисто? Всичките й лъжи и хитрини, целият й егоизъм, остроумие, измами и дарби я бяха довели до тази катастрофа. Камериерката спусна завесите и с молби и привидна любезност увеща господарката си да полегне на кревата. После слезе долу и събра накитите, които лежаха на пода, след като Ребека ги бе захвърлила там по заповед на мъжа си и след като лорд Стейн си бе отишъл.
Глава LIV
Неделя след сражението
Резиденцията на сър Пит Кроли на Грейт Гонт Стрийт тъкмо беше започнала да се приготовлява за настъпващия ден, когато Родън, във вечерното облекло от преди два дни, мина край изплашеното женско същество, което метеше стъпалата, и влезе в братовия си кабинет. Лейди Джейн, в сутрешна роба, беше станала и се намираше на горния етаж в детските помещения, да надзирава тоалета на децата и да изслуша сутрешните молитви, които малките същества изричаха на скута й. Всяка сутрин тя и те изпълняваха това задължение в уединение и преди публичната церемония, председателствувана от сър Пит, на която се очакваше да присъствуват всички от домакинството. Родън седна в кабинета пред масата на баронета, на която се виждаха грижливо наредени книги и писма, спретнато написани сметки и симетрично поставени брошури, виждаха се също сметководни книги, библията, списанието «Месечен преглед» и дворцовият алманах, и всички бяха подредени сякаш на парад, в очакване прегледа на началника си.
Сборник с проповеди, които сър Пит имаше навика да държи на семейството си всяка неделя сутрин, лежеше приготвен на писалището, готов за мъдрия му избор. До сборника с проповедите беше сложен вестник «Обзървър», влажен и грижливо сгънат, предназначен за лична употреба на сър Пит. Само лакеят му си позволяваше да прегледа вестника, преди да го сложи на писалището на господаря си. Тази сутрин, преди да го занесе в кабинета, той прочете живописното описание на «приема в Гонт Хаус», с имената на всички знатни личности, поканени от маркиз Стейн, за да се срещнат с негово кралско височество. След като направи необходимите коментари върху този прием с икономката и нейната племенница, докато закусваха с чай и топъл препечен хляб с масло в стаята на прислугата, и след като се запита с какво изобщо живее семейство Родън Кроли, лакеят навлажни малко вестника и го сгъна още веднъж, така че той отново доби свеж и невинен вид, в който да го намери господарят на къщата.
Клетият Родън взе вестника и се опита да почете до идването на брат си. Буквите се въртяха пред очите му и той просто не знаеше какво се разправя в прочетените от него пасажи. Правителствените новини и известия (които сър Пит в качеството си на общественик беше длъжен да прегледа, иначе не би позволил да се внася в дома му неделен вестник), театралните критики, боксьорският мач между любимеца на Тътбъри и Баркинг Бъчър, самата хроника за празненството в Гонт Хаус, която съдържаше най-ласкаво описание на прочутите пантомими, в които като героиня се бе проявила мисис Беки — всичко това мина пред Родъновия поглед сякаш в мъгла и той продължи да седи и чака пристигането на главата на рода.