Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Този човек, господин полковник — започна той да представя Швейк, — се прави на идиот, за да оправдава по тоя начин безобразията, които върши. Аз наистина не съм запознат с полученото заедно с него писмо, но все пак не се съмнявам, че този негодник пак е извършил нещо, и то в по-голям мащаб. Ако позволите, господин полковник, да се запозная със съдържанието на писмото, аз положително бих могъл да ви дам евентуално известни директиви как да постъпите с него.

Като се обърна към Швейк, той му каза на чешки:

— Ти ще ми пиеш кръвчицата, а?

— Тъй вярно — отговори му с достойнство Швейк.

— Вижте го, господин полковник — продължи вече на немски подпоручик Дуб. — Просто не можеш да го попиташ за нещо, изобщо не можеш да поговориш с него човешки. Ясно е, че неговият въпрос трябва да се разреши веднъж за винаги и той ще трябва да бъде наказан както се полага. Позволете, господин полковник…

Подпоручик Дуб се задълбочи в писмото, което беше съставил майорът от Пршемишъл, и след като го дочете, извика тържествуващ:

— Сега вече с тебе е свършено, къде ти е униформата?

— Оставих я на яза на езерото, когато изпробвах тия парцали, за да видя как се чувствуват руските войници в тях — отговори Швейк, — всъщност тая работа не е нищо друго освен грешка.

Швейк започна да разказва на подпоручик Дуб през какви премеждия беше преминал заради грешката си и когато приключи, подпоручик Дуб му изрева:

— Сега вече ще разбереш кой съм аз! Знаеш ли ти какво значи да загубиш формата, която ти е зачислена? Знаеш ли ти, разбойнико, какво значи да си загубиш униформата през време на война?

— Тъй вярно, господин подпоручик — отговори Швейк, — когато си загуби униформата, войникът трябва да получи нова.

— Божичко, света Дева Марийо — извика подпоручик Дуб, — дурак с дурак, животно такова, докога ще си играеш с мене? За всичко това след войната ти ще трябва да дослужваш сто години след другарите си.

Полковник Гербих, който досега беше седял спокойно и великодушно на масата, изведнъж сгърчи лице в страшна гримаса, тъй като спокойният до тоя момент палец на крака му изведнъж, вследствие на подагрена атака, се превърна от кротко и спокойно агънце в ревящ тигър, в електрически ток с напрежение от шестстотин волта, в част от човешкото тяло, раздробявана бавно с чакълджийски чук. Полковник Гербих махна само с ръка и изрева с ужасния глас на човек, когото пекат на шиш:

— Всички вън! Подайте ми револвера!

Това беше известно вече на всички и затова те до един се втурнаха навън заедно с Швейк, когото часовоят отмъкна в коридора. Остана само подпоручик Дуб, понеже поиска да се възползува от момента, който му се струваше така подходящ, и да насади Швейк на пачи яйца. Той каза на полковника:

— Господин полковник, позволявам си да ви обърна внимание, че този човек…