Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

На гара Зултанка се беше събрал целият батальон на капитан Загнер с изключение на „тилната охрана“, която се загуби някъде, когато заобикаляха Лвов.

С влизането си в града Швейк се озова в напълно нова обстановка, тъй като от общото оживление тук вече личеше, че бойните позиции не са много отдалечени. Наоколо навсякъде имаше артилерия и обози, от всяка къща излизаха войници от най-различни полкове, между тях — като някакъв военен елит — се разхождаха немците от райха и аристократично раздаваха на австрийците цигари от богатите си запаси. Кухните на немците от райха, намиращи се на площада, разполагаха дори и с бъчонки, от които обед и вечер точеха бира на войниците. Около тия бъчонки се навъртаха и се облизваха като гладни котки занемарените австрийски войници, коремите на които бяха набъбнали от мръсната отвара на подсладената цикория.

Групички евреи с бакембарди и дълги кафтани сочеха облаците дим на запад и оживено ръкомахаха. Навсякъде се носеха викове, че там, на река Буг, горят селата Учишкув, Буск и Деревяни.

Ясно се чуваха топовни гърмежи. Не след дълго започнаха да викат, че русите бомбардират Камионка Струмилова откъм Грабова, че боевете се водят надлъж по целия Буг и че войниците задържат всички бежанци, които искат да се върнат отново в домовете си отвъд Буг.

Навсякъде цареше хаос и никой нищо положително не можеше да каже, не се знаеше дали русите не са преминали отново в офанзива и не са спрели непрекъснатото си отстъпление по целия фронт.

В главното комендантство на градчето патрулите на военната полиция всеки миг довеждаха някоя наплашена еврейска душа с обвинението, че е разпространявала лъжливи и неоснователни слухове. Там биеха до кръв нещастните евреи и ги пускаха в къщи с окървавени задници.

В тоя хаос, значи, попадна Швейк и започна да търси ротата си из градчето. Още на гарата той насмалко щеше да влезе в конфликт с етапното комендантство. Когато се приближи до масата, където се даваха справки на войниците, които търсеха частите си, някакъв подофицер се разкрещя насреща му. Какво си въобразявал Швейк, да не иска да тръгне да търси ротата му? Швейк му отговори, че иска да знае само на кое място в града е разквартирувана 11-а рота на 91-ви полк от еди-кой си батальон.

— За мене е много важно — подчерта Швейк — да зная къде е 11-а рота, защото аз съм неин ординарец.

За нещастие на съседната маса седеше някакъв фелдфебел, който подскочи като тигър и загърмя срещу Швейк:

— Ах, свиня блатска такава, свръзка бил той, а не знае къде му е ротата!

Преди Швейк да може да отговори, фелдфебелът хлътна в съседната канцелария и само след малко доведе оттам един дебел поручик, така величествен на вид, като че беше собственик на фирма за търговия с месо на едро.

Етапните комендантства играеха ролята и на капан за различни скитащи се войници, които, ако останеше на тях, можеха през цялата война да търсят загубените си части, да се мъкнат от етап на етап и с най-голямо удоволствие да се редят на опашки пред ония маси на етапните пунктове, над които имаше табелка: „Minagegeld“684.