Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Когато дебелият поручик влезе, фелдфебелът извика:
— Мирно!
Поручикът попита Швейк:
— Къде ти са документите?
Когато Швейк му ги представи и поручикът се убеди в правилността на следвания от него маршрут от щаба на бригадата до Зултанка в ротата му, той му ги върна и благосклонно се обърна към подофицера на масата:
— Дайте му справката — и отново хлътна в съседната канцелария.
Когато вратата подир него се затвори, фелдфебелът хвана Швейк за рамото и отвеждайки го към вратата, му даде следната справка:
— Хайде, дрисльо, гледай да те няма!
Така Швейк отново се озова всред хаоса навън и започна да търси сега някой познат от батальона. Той дълго ходи по улиците, докато най-сетне заложи всичко на една карта.
Спря един полковник и на разваления си немски език го помоли, ако знае, да му каже къде се намират батальонът и ротата му.
— Можеш да говориш на чешки — каза полковникът, — аз съм чех. Твоят батальон се е разположил в съседното село Климентув отвъд линията. На другарите ти е забранено да влизат в града, защото още с пристигането си войниците на една от вашите роти се сбиха с баварците на площада.
Швейк се отправи към Климентув.
Полковникът го извика обратно, бръкна в джоба си и му даде пет крони да си купи цигари. Сбогува се още веднъж любезно с него и се отдалечи с мисълта: „Какво симпатично войниче.“
Швейк продължи към селото и като си мислеше за срещата с полковника, стигна до заключението, че преди дванайсет години в Тридент имало някой си полковник Хабермайер, който се държал също така любезно с войниците и накрая се оказало, че е хомосексуалист. Веднъж в баните при Адиже поискал да обезчести един фелдфебел-школник, като го заплашвал с дисциплинарно наказание.
С тези мрачни мисли Швейк лека-полека стигна в близкото село. Не му струваше много труд да намери щаба на батальона, тъй като макар и селото да беше твърде голямо, в него имаше само една свястна сграда, голямото първоначално училище, което галицийската администрация беше построила в тоя чисто украински край за по-успешното полонизиране на селото.
През войната училището беше преминало през различни перипетии. Тук бяха настанявани повечето руски и австрийски щабове, по едно време гимнастическият салон беше превърнат в операционна зала, това беше през време на големите сражения, в които се решаваше съдбата на Лвов. Тук се режеха крака и ръце и се правеха трапанации на черепи.
В градината зад училището имаше голяма фуниевидна яма, образувана от избухването на снаряд от голям калибър. В ъгъла на градината имаше стара круша, на единия клон на която висеше парче въже. На него неотдавна беше увиснал местният православен свещеник, обесен по донесение на местния директор на училището — поляк, който го беше наклеветил, че бил от групата староруси и че през време на руската окупация служил литургия в черквата за победата на руското оръжие и за православния цар. Всъщност това не беше истина, тъй като обвиняемият по това време изобщо не се намираше в селото, бидейки на бани в Бохня Заморувана, малко селище, незасегнато от войната, където се лекуваше от камъни в жлъчката.
За обесването на православния свещеник изиграха роля няколко обстоятелства: неговата националност, религиозният спор и една кокошка. Бедният поп непосредствено преди войната беше убил в градината си една от кокошките на учителя, която му кълвеше посаденото динено семе.
След смъртта на православния поп църковното здание остана празно и може да се каже, че всеки си взе от него по нещо за спомен.
Един полски селяк беше закарал в къщи дори и старото пиано, капака на което използува, за да поправи вратичката на свинарника си. Една част от мебелите бяха нацепени и изгорени от войниците, както си беше вече обичаят, и по една щастлива случайност остана непокътната само голямата хубава печка в кухнята с много колела и отлична фурна. Православният поп никак не бе се отличавал от своите католически колеги и обичаше да си похапва, разполагаше с много тенджери и тави, наредени по печката и във фурната.
Беше станало някаква традиция всички войскови части, които минаваха през селото, да настаняват тук офицерската си кухня. Горе пък в голямата стая се устройваше нещо като офицерско казино. Необходимите маси и столове се вземаха от жителите на селото.
Тъкмо днес офицерите от батальона организираха тържествена вечеря. Те бяха направили кооперация, купиха една свиня и сега готвачът Юрайда приготвяше разни свински специалитети, заобиколен от различни паразити измежду офицерските свръзки. Фелдфебелът Ванек обаче надминаваше във всяко отношение свръзките и съветваше Юрайда как да нареже свинската глава, та да остане и за него парче от зурличката.