Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Робърт седна.
— Майка ви в Ню Мексико ли живее? — Докторът прибираше четката за зъби и самобръсначката на Робърт от банята.
— Не, живее в Чикаго, но със съпруга си имат вила близо до Албукърк. Нещо като малко ранчо. Когато тях ги няма, там живеят мъж и жена, които се грижат за къщата. — Робърт изпита желание отново да си легне.
— Звучи много приятно. Сигурен съм, че ще се освежите, ако отидете за няколко дни. Вземете това. — Докторът протегна длан.
— Какво е това?
— „Дексамил“. За ободряване, докато стигнем до Ритърсвил. Следобед можете да си почивате.
Няколко минути по-късно Робърт излезе с доктора и го последва с колата си до Ритърсвил.
Къщата, пред която докторът спря, беше наистина солидна и здрава постройка в стар стил. Беше направена сякаш от снежнобяла пяна с изпъкнали еркерни прозорци на първия и втория етаж. Стъклата на прозорците блестяха на слънцето, сякаш бяха току-що измити. В средата на грижливо поддържаната морава растеше плачеща върба, чиито клони леко се полюшваха. Върбата и хортензиите придаваха на къщата по-южняшки и приветлив вид в сравнение с останалите постройки на същата улица. Робърт вкара колата си в другата половина на гаража, който бе в дъното на алеята.
Докторът затвори вратата на гаража.
— Не купих нищо за ядене, защото бях помолил Ана-Луиза да напазарува. Сега ще видим дали го е сторила — каза той и отвори задната врата с един от ключовете на връзката си.
Робърт носеше малък куфар, приготвен с помощта на доктора. Влязоха в голяма правоъгълна кухня с линолеум на черни и бели квадрати и захабена дъска за изцеждане на съдове до мивката. Докторът отвори хладилника, кимна одобрително, погледна в камерата и съобщи, че Ана-Луиза е изпълнила задълженията си.
— Най-напред да ви настаня — каза той и направи на Робърт знак да го последва.
Поведе го през хола, минаха по застлан с килим коридор и се заизкачваха по стълба с масивен излъскан парапет. Всичко в къщата светеше от чистота, но въпреки това се усещаше човешко присъствие и сигурно всяка масичка и столче, всяка картина и украшение, предположи Робърт, са свързани с някаква случка от живота на доктора и жена му, което ги правеше особено скъпи. Робърт само се надяваше, че няма да го настанят в стаята на покойната съпруга или в стаята, където е прекарала болестта си. В този момент докторът отвори една висока врата и каза:
— Това е стаята за гости. — Огледа се. — Да, така като я гледам, става. Трябват й малко цветя, за да е по-уютна, но… — Млъкна, очевидно искаше на Робърт да му хареса и да чуе от него комплимент за хубавата къща.
— Не й трябва нищо повече — каза Робърт. — Прекрасна стая. А и леглото…
Докторът се засмя.
— Пух, колкото и чудно да ви се вижда. Пухено легло. Юрганът е от майката на жена ми. Десенът е имитация на герба на Орегон — вечнозелената махония, известна като Mahonia aqnifolia.
— Наистина ли?
— Симпатични сини гроздчета, нали? Жена ми много обичаше този юрган, затова го сложи в стаята за гости. Такъв човек беше. Предлагам ви да се настаните удобно и аз няма да ви безпокоя няколко часа. Банята е следващата врата вдясно. — Понечи да излезе. — Между другото няма да е зле да поспите следобед, а от дексамила няма да можете да мигнете. Ще ви донеса слабо успокоително, а вие, ако искате, го вземете, ако искате, недейте, но моят съвет е да си облечете пижамата и да си легнете.
Робърт се усмихна.
— Благодаря ви. Първо бих искал да видя вестниците. Ще сляза да ги взема.
— Не, не, аз ще ви ги донеса. Вие стойте тук. — Докторът излезе.
Робърт се огледа с почти невярващ поглед, след това отвори куфара, за да извади пижамата. Докторът почука на вратата, остави вестниците, които беше купил по пътя, на един платнен стол, махна с ръка и отново излезе. Робърт занесе вестниците до леглото и седна, но потъна толкова дълбоко… Накрая седна на пода. Сред вестниците имаше и „Ню Йорк Таймс“ и Робърт взе най-напред него, за да види доколко подробно са отразили случилото се. Чак на седемнадесета страница откри колонка от около петдесет реда, в която се съобщаваше много сдържано, че полицията в Ритърсвил очаква завръщането на зъболекаря на Уинкуп — д-р Томас Макуин, и че в сряда вечерта неизвестно лице е стреляло срещу Робърт Форестър — с когото Уинкуп се е сбил на 21-ви май — в къщата му близо до Лангли. Ставаше дума, разбира се, за куршума, който удари купата за салата. Съвсем различно беше положението в „Куриер“ и „Газет“, които излизаха в Ритърсвил и Лангли. Те съобщаваха за петте изстрела от предишната нощ, след които „двадесетина уплашени съседи се втурнали към къщата на Форестър. Самият Форестър бил ранен в лявата ръка и получил медицинска помощ от доктор Албърт Нот от Ритърсвил. Това е второто нападение срещу Форестър от неизвестно лице или лица, за които се смята, че са приятели на Грегори Уинкуп…“ Нито единият, нито другият вестник допускаше възможността лицето да е самият Уинкуп.