Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Привечер Аля ад-Дин се върнал и влязъл при жена си, поздравил я, целунал я и забелязал, че не се държи както обикновено.
— Защо си така загрижена? — запитал той.
— Мислех, че дворецът ми е съвършен, а се оказва, че в него липсва яйце на птицата Рух! — отговорила тя.
— И само това ли те натъжава? — възкликнал Аля ад-Дин. — Скъпа, ще ти донеса яйцето на птицата Рух по-бързо, отколкото си мислиш! Бъди спокойна! — отишъл начаса в стаята си, взел лампата, потъркал я, джинът се появил пред него и той му наредил: — Искам да ми донесеш яйце от птицата Рух, за да го закача в кубето над покоите на жена си!
Разгневил се джинът и му викнал:
— Неблагодарнико! Не ти ли стига, че аз и всички джинове, роби на лампата, ти служат най-усърдно! Ако знаех, че ще ме помолиш такова нещо, така щях да духна към тебе и жена ти, че щяхте да се окажете между земята и небесата, и щях да се постарая да ви погубя! Но не в тебе е причината, а в онзи проклетник, брата на магрибинеца, който е в двореца ти и се преструва, че е отшелничката Фатима! Той уби Фатима и облече дрехите й, за да погуби тебе и да отмъсти за брат си!
И джинът изчезнал. Объркал се Аля ад-Дин, скочил и отишъл при жена си. Престорил се, че го боли глава, а тя му рекла:
— У нас е благочестивата Фатима! Ще я доведа, тя ще докосне главата ти с ръка и ще ти мине!
Отишла тя, довела магрибинеца, Аля ад-Дин го поздравил и му рекъл:
— Благочестива Фатима, боли ме глава, а твоите ръце могат да лекуват всяка болка!
Магрибинецът бил скрил под дрехата си кама, която и камък може да разреже като сирене. Той пристъпил към Аля ад-Дин, направил жест, че уж иска да сложи ръка на главата му, а в действителност искал да го изненада и да го убие с камата. Но Аля ад-Дин следял движенията му и когато онзи се протегнал да го мушне, сам измъкнал своята кама и го пробол. Магрибинецът паднал мъртъв, а Будур се развикала:
— Как можа да убиеш благочестивата Фатима, която твори чудеса!
— Аз убих не Фатима, а нейния убиец! — отговорил Аля ад-Дин. — Това е братът на мага магрибинец, който е дошъл, за да отмъсти за брат си! Той те е подучил да искаш от мене яйцето на Рух, с което да последва и моята, и твоята гибел! Махни покривалото от лицето му и виж: благочестивата Фатима ли е това или магрибинецът!
Будур махнала покривалото и видяла пред себе си мъж, чието лице било брадясало, и възкликнала:
— Скъпи мой, на два пъти аз те изправях пред гибел!
— Това не е беда, скъпа! Хвала на Аллаха, който ни избави от злото на тези двама магрибинци! — рекъл Аля ад-Дин.
По това време при тях дошъл султанът. Те му разказали за всичко, което им се било случило. Султанът наредил да изгорят магрибинеца, както направили с брат му, и да пръснат пепелта му по вятъра. А Аля ад-Дин живял с жена си Бадр Будур в радост и щастие, докато и при тях не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близкия откъсва…
Приказка за търговеца Масрур и възлюблената му Зейн ал-Мауасиф
Разправят също, царю честити, че в далечни времена, които вече никой не помни, живял търговец на име Масрур. Бил един от най-личните хора на времето си, имал много пари и висок сан. Обичал да се разхожда из градините и полята и да се заглежда в хубавите жени.
Една вечер видял насън, че се намира в много хубава градина и в нея има четири птици. Едната била гълъбица, бяла като излъскано сребро. Харесала му тази гълъбица, но над него се спуснала голяма хищна птица, която я грабнала от ръката му. Изплашил се Масрур, стреснал се, до сутринта търкал зачервените си очи, а когато се съмнало, си помислил: „Я да отида при някой, който да ми разтълкува този сън“. Речено-сторено, така и направил…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Масрур тръгнал да търси някой да му разтълкува съня. Не намерил никого и решил да се върне у дома. Дошло му на ум да надзърне на връщане в дома на един търговец, който бил голям богаташ. Тогава до слуха му достигнало гласче нежно, излитащо от сърце тъжно, което редяло следната песен: