Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Отначало Винкавек не беше забелязал високия рус мъж сред тълпата, но сега го погледна повторно, после отново обърна очи към Айла, която освобождаваше Уини от плазовете. Той беше чужденец, както и Айла, но се държеше така свободно с конете, както и тя. Но пък и малкият плоскоглавец изглеждаше близък с вълка, а той не беше чужденец. Изглежда, че тук беше замесена жената. Водачът-Мамут на Мамутския бивак отново насочи вниманието си към Айла. Забеляза, че тъмнокожият ваятел се върти около нея; „Ранек винаги е имал набито око за красивото и изключителното“ — помисли си той. Той фактически се държеше така, сякаш я притежаваше, а кой, тогава, беше чужденецът? Не беше ли свързан с жената? Винкавек хвърли поглед към Джондалар и забеляза, че той наблюдава Айла и Ранек.
„Нещо става тук“ — реши Винкавек, после се усмихна. Каквито и да бяха взаимоотношенията им щом и двамата така се интересуваха от нея, това показваше, че жената още не е официално омъжена. Пак я огледа от главата до петите. Беше поразителна жена, при това дъщеря на Огнището на Мамута, Лечителка, поне така твърдяха, а явно имаше и уникалната дарба да подчинява животни. Без съмнение жена с голям статус, но от къде беше родом? И защо винаги Лъвският бивак се изтърсваше с някоя необикновена личност?
Двете водачки стояха в почти завършената, но празна нова землянка. Макар че външната стена беше изградена, отвътре дискретно се очертаваше зигзаговидния дизайн.
— Авари, сигурна ли си, че няма да пътувате с нас? — попита Тюли. Шията и беше украсена с нов наниз от едри кехлибарени мъниста. — Би ни било драго да почакаме още няколко дни, докато се приготвите.
— Не, не, вие вървете. Знам, че всички с нетърпение очакват да се доберат до Лятната среща, а вие вече толкова много направихте. Землянката е почти завършена, а без вас никога нямаше да успеем да напреднем толкова със строителството и.
— За нас беше удоволствие да работим с вас. Трябва да призная, че новата землянка е много впечатляваща. Тя изразява почитта ви към Майката. Брат ти е действително забележителен човек. Вътре просто се усеща присъствието на Майката.
Тя беше искрена и Авари го знаеше.
— Благодаря ти, Тюли, няма да забравим помощта ви. И точно затова не искаме повече да ви задържаме. Вече закъсняхте поради това, че останахте да ни помогнете. Ще бъдат заети всички най-добри места.
— Сега няма да ни отнеме дълго време да стигнем до там. Товарът ни е доста по-лек. Мамутският бивак поиска много висока цена.
Погледът на Авари се стрелна към новата огърлица на водачката.
— Е, не беше чак толкова висока, колкото цената на Лъвския бивак — забеляза тя.
Тюли беше съгласна. Смяташе, че Лъвският бивак е спечелил пазарлъка, но привидно не искаше да го признае. Смени темата на разговора.
— Е, ще ви очакваме с нетърпение на Срещата. Ако можем, ще се опитаме за ви запазим място.
— Ще ви бъдем много признателни, но ми се струва, че ние ще сме последните. Ще трябва да се задоволим с каквото остане. Но ще ви потърсим — каза Авари и те излязоха.
— Тогава ние ще тръгнем утре сутринта — каза Тюли.
Двете жени се прегърнаха, допряха бузите си и водачката на Лъвския бивак се запъти към палатките.
— О, Тюли, ако не видя Айла преди да сте тръгнали, моля те, благодари и за запалителния камък — каза Авари, после добави сякаш между другото: — Определихте ли и вече Булчинска цена?
— Мислим по този въпрос, но ни е трудно — тя има много неща, които може да предложи — каза Тюли и се обърна, за да си върви. Направи няколко крачки, обърна се и се усмихна. — Тя и Диджи станаха толкова близки, че я чувствам съвсем като моя дъщеря.
Тюли едва успя да прикрие усмивката си, докато се отдалечаваше. Уверена беше, че Винкавек беше обърнал специално внимание на Айла и знаеше, че въпросът на Авари не беше случаен. Той беше накарал сестра си да го повдигне. „Не би бил лоша партия — помисли си Тюли, — а установяването на връзки с Мамутския бивак би било от полза. Разбира се, Ранек първи и направи предложение.“ В края на краищата те се бяха Обещали, но ако някой като Винкавек направеше предложение, нямаше нищо лошо в това да го обмислят. Най-малкото би и повдигнало цената. Да, добра беше идеята на Талут да се отбият тук и да направят размяна.