Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Заведението се напълни бързо. Повечето от мъжете имаха обща черта — движеха се и говореха малко театрално. Наричаха се един друг „душо“ и „скъпи“. След малко можеше лесно да се разбере кой е обратен и кой не е. Имаше и няколко момичета по двойки — повечето късо подстригани и с панталони. Дейв осъзна, че съзира един нов свят.
Както и да е, тези не бяха затворени и явно нямаха нищо против да споделят любимата си кръчма с нормалните мъже и жени. Около половината от посетителите познаваха Лу и групата се оказа в центъра на множество оживено разговарящи хора. Обратните си говореха по особен начин, който разсмиваше Дейв. Някакъв мъж с риза като на Лу го заговори:
— О, Луси, та ти носиш риза досущ като моята! Колко мило.
А после добави със странно нашепване:
— Ограничена мръсница.
Останалите, включително и Лу, се разсмяха.
Към Дейв се доближи висок мъж и тихо го запита:
— Слушай, приятел, да знаеш някой да може да ми продаде хапчета?
Дейв знаеше за какво го питат. Много музиканти вземаха ободряващи хапчета. В заведения като Джъмп човек можеше да си купи различни видове. Дейв беше опитал с някои, но ефектът им не му хареса.
Той остро изгледа непознатия. Въпреки джинсите и раирания пуловер панталонът бе евтин и не си отиваше с пуловера, а и подстрижката на мъжа беше по военному къса. Дейв се чувстваше неудобно.
— Не — рязко отсече той и се извърна.
В единия ъгъл стоеше малък подиум с микрофон. В девет часа се появи ентусиазирано аплодиран комедиант — облечен като жена мъж, макар косата и гримът му да бяха толкова добри, че при различна обстановка Дейв можеше и да не се усети.
— Мога ли да помоля за вниманието на всички? — започна комикът. — Бих желал да направя важно съобщение. Джери Робъртсън има в.б.
Всички се разсмяха. Вали се обърна към Дейв:
— Какво означава в.б.?
— Венерическа болест — обясни му Дейв. — Пъпки по оная ти работа.
Комикът направи пауза, после добави:
— Знам това, понеже аз го заразих.
Това предизвика още смях, а после вратата се разтресе. Дейв погледна натам и видя как влизат няколко униформени полицаи и разблъскват хората от пътя си.
Комикът продължи:
— Ооо, та това е законът! Униформите ми харесват. Не сте ли забелязали, че полицията честичко наминава тук? Чудя се какво ли ги привлича?
Човекът си правеше майтап с това, но полицията бе неприятно сериозна. Пробиваха си път с блъскане през тълпата и явно им доставяше удоволствие да бъдат ненужно груби. Четирима отидоха към мъжките тоалетни.
— Може би са дошли просто да пуснат по една вода — изкоментира комикът.
Някакъв офицер стъпи на сцената.
— Вие сте инспектор, нали така? — закачливо го запита артистът. — Дошли сте да ме инспектирате?
Други двама полицаи помъкнаха комика.
— Не се притеснявайте! — провикна се той. — Ще се върна тихо!
Инспекторът хвана микрофона.
— Така, педали долни — започна той. — Разполагам със сведения, че в това заведение се продават забранени наркотични вещества. Ако не искате да пострадате, заставайте с лице към стената и допуснете да бъдете претърсени.
Продължаваха да влизат полицаи. Дейв се огледа за път за измъкване, но всички врати бяха препречени от сини униформи. Някои от клиентите отидоха в края на помещението и застанаха с лице към стената. Изглеждаха примирени, сякаш това им се е случвало и преди. Дейв установи, че полицията никога не е нападала Джъмп, макар че там наркотиците се продаваха почти открито.
Ченгетата от тоалетните довлякоха двама мъже — носът на единия от тях кървеше. Един от полицаите заговори инспектора:
— Бяха в една кабинка, шефе.
— Обвинение в непристойно поведение.
— Тъй вярно, шефе.
Дейв получи болезнен удар в гърба и извика. Полицай с палка в ръката му нареди:
— Заставай до стената.
— Защо направихте това? — попита го Дейв.
Полицаят доближи палката до носа на Дейв.
— Затъквай си устата, педал, или аз ще ти я затворя с палката си.
— Аз не съм…
Дейв се спря. Нека смятат каквото си искат, рече си той. Предпочитам да бъда с педалите, а не с полицията. Той отиде до стената, застана както му беше наредено и разтърка болезненото място на гърба си.
Озова се до Лу, който го запита: