Прагът на вечността [bg]

Една вечер в седем часа Джаспър отиде на гости на сестра си в апартамента на Ханк Ремингтън в Челси — беше сигурен, че тя се е върнала вкъщи от работа, но двамата още не са излезли. Той искаше нещо от Ана и от Ханк — нещо жизненоважно за неговото бъдеще.

Седна в кухнята и се загледа как Ана приготвя на Ханк любимото му ядене — сандвич с пържени картофи.

— Как върви работата ти? — попита я той и поведе разговор за всекидневни неща.

— Чудесно — отвърна тя и очите й блеснаха от ентусиазъм. — Открих нов писател, руски дисидент. Даже не знам истинското му име, но той е гений. Ще издаваме разказите му — действието се развива в концентрационен лагер в Сибир. Книгата се казва Измръзване.

— Не звучи твърде забавно.

— Някои места са забавни, но ще ти разкъса сърцето. Точно сега го превеждаме.

Джаспър беше скептичен.

— Кой иска да чете за хора в концентрационен лагер?

— Целият свят отвърна му Ана. — Чакай да видиш. Ами ти как си — какво мислиш да вършиш след дипломирането?

— Предложиха ми работа като младши репортер в Западна поща, но не искам да я приема. За Бога, та аз съм редактирал и издавал свой вестник.

— Получи ли някакъв отговор от Америка?

— Един — каза Джаспър.

— Само един? Какво ти казаха?

Той извади писмото от джоба си и й го показа. Беше от телевизионното предаване за новини Днес.

Ана го прочете.

— Просто съобщава, че не вземат на работа хора без интервю. Колко разочароващо.

— Възнамерявам да ги хвана натясно с думите им.

— Какво искаш да кажеш?

Джаспър посочи адреса.

— Ще се явя в офиса им с това писмо в ръка и ще заявя: „Дойдох за интервюто си“.

Ана се засмя.

— Би трябвало да се възхитят на дързостта ти.

— Само едно препятствие има.

Джаспър преглътна.

— Трябват ми деветдесет лири стерлинги за самолетния билет. Имам само двадесет.

Тя извади кошничката с картофи от фритюрника и ги остави да се цедят. После погледна Джаспър.

— Затова ли си дошъл тук?

Той кимна.

— Можеш ли да ми заемеш седемдесет лири?

— Определено не — отговори му тя. — Нямам седемдесет лири. Аз съм редактор. Това е почти цяла месечна заплата.

Джаспър знаеше, че отговорът ще бъде такъв. Това обаче не беше краят на разговора.

— Можеш ли да ги вземеш от Ханк?

Ана постави пържените картофи върху намазана с масло филия бял хляб. Поръси ги с малцов оцет и обилно ги посоли. Постави върху тях втора филия и разряза сандвича на две половини.

Влезе Ханк. Беше натъпкал ризата си в оранжеви кадифени панталони по модата. Дългата му червена коса беше мокра от душа.

— Здрасти, Джаспър — поздрави го той с обичайната си сърдечност. После целуна Ана: