Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Дядо, когато си бил юноша в Санкт Петербург, какво носеха тарикатите като теб?
Суровото изражение на Лев се стопи в усмивка.
— Носех сако със седефени копчета, жилетка, верижка за часовник и кадифена шапка. Косата ми беше дълга и сресана на път по средата досущ като твоята.
— Значи си приличаме — заключи Дейв. — Само дето аз не съм убил никого.
Лев се сепна за момент, после се разсмя.
— Умно момче си — рече той. — Наследил си моя ум.
До Лев застана жена в шикозна синя рокля и с шапка. Тя ходеше като манекен, макар явно да бе близо до възрастта на Лев. Той я представи:
— Марга. Тя не ти се пада баба.
Любовницата, рече си Дейв.
— Твърде сте млада да бъдете, чиято и да е баба — усмихнато каза той. — Как да се обръщам към Вас?
— Чаровник! — отговори тя. — Можеш да ме наричаш Марга. И аз бях певица, макар и никога да не постигнах твоя успех.
Погледна носталгично.
— Тогава хапвах хубави момчета като теб на закуска.
Певиците не са се променили, помисли си Дейв и си спомни за Мики Макфий.
Отидоха в ресторанта. Марга разпитваше много за Дейзи, Лойд и Иви. Интересно им беше да слушат за актьорската кариера на Иви, особено както Лев притежаваше студио в Холивуд. Той обаче се интересуваше най-много от Дейв и неговия бизнес.
— Разправят, че си бил милионер, Дейв — започна той.
— Лъжат — отговори Дейв. — Продаваме много плочи, но в това няма толкова пари, колкото си въобразяват хората. Вземаме приблизително един пенс на плоча. Значи, ако продадем милион копия, може би печелим толкова, та всеки един от нас да си купи една малка кола.
— Някой ви краде — заключи Лев.
— Не бих се изненадал — съгласи се Дейв. — Но не знам какво да сторя по въпроса. Уволних първия ни менажер, и сегашният е много по-добър, но все още не мога да си позволя да си купя къща.
— Аз съм в кинобизнеса и понякога ние продаваме плочи със саундтрак, тъй че съм виждал как работят хората от музиката. Искаш ли малко съвети?
— Да, моля.
— Направи си звукозаписна компания.
Дейв бе заинтригуван. Мислил беше в тази насока, но му изглеждаше като фантазия.
— Мислиш ли, че е възможно?
— Предполагам, че можеш да наемеш звукозаписно студио за ден-два или за колкото време трябва.
— Ние можем да запишем музиката и предполагам, че можем да намерим фабрика, която да произведе плочите, но не съм толкова сигурен как ще ги продаваме. Не искам да губя време да надзиравам търговски представители, дори и да знаех как да го правя.
— Това не ти трябва. Нека голямата звукозаписна компания продава и разпространява за теб срещу процент. За тях ще бъдат трохите, а за теб печалбата.
— Чудя се дали ще се съгласят на това.
— Няма да им хареса, но ще го направят, понеже не могат да си позволят да те загубят.
— Предполагам.
Дейв се чувстваше привлечен от този проницателен старец, независимо от престъпната му репутация.
Лев обаче не беше приключил.
— Ами за издаването? Ти пишеш песните, нали така?
— Обикновено ги пишем двамата с Вали.
Всъщност Вали записваше песните на хартия, тъй като почеркът и правописът на Дейв бяха толкова зле, че никой не можеше да разчете написаното от него. Самото създаване обаче беше съвместна работа.
— Докарваме си малко отгоре от авторските права на песните.
— Малко? Трябва да печелите много. Обзалагам се, че издателят ви има представител в чужбина, който взема своето.
— Така е.
— Ако се разровиш, ще видиш, че представителят в чужбина наема свой представител, който взема друга част, и тъй нататък. И всички хора, които вземат своето, са част от една и съща корпорация. Когато те са взели три пъти по двадесет и пет процента, ти получаваш нула.
Лев поклати глава погнусено.
— Създай си своя издателска фирма. Никога няма да направиш пари, докато ти не си начело.
— На колко си години, Дейв? — попита го Марга.
— Седемнадесет.
— Толкова си млад. Но си достатъчно умен, та да обръщаш внимание на бизнеса.
— Щеше ми се да съм по-умен.
След обяда отидоха в бара.
— Вуйчо ти Грег ще се присъедини към нас за кафето — обясни Лев. — Той е полубрат на майка ти.