Гравитационна дъга [bg]

— Изкачих се на наблюдателния пункт, за да огледам реката — най-после благоволява да обясни Маргерита. — Тя идва. Видях нейния кораб. Само на километър е от тук.

— Сега пък какво си видяла?

— Детето ми Бианка и приятелите ми. Мислех, че са отдавна са в Свинемюнде. Но сега вече никой не спазва разписанията…

И наистина след още две чаши горчиво жълъдово кафе и нова цигара, от горното течение на реката изниква весел букет от червени, зелени и бели светлини, долита приглушено хъхрене на акордеон, бумтеж на контрабас и женски смях. Слотроп и Грета слизат до кея и през започналата да се издига от реката лека мъгла различават океанска яхта, почти еднаква на цвят с мъглата, с позлатен крилат чакал под бушприта, а откритите палуби пълни с официално облечени дърдорещи богаташи. Няколко души са забелязали Маргерита. Тя маха с ръка, те сочат към нея или махат в отговор и викат името й. Това е нещо като подвижно село: цялото лято е плавало из тези низини тъй както викингските кораби са правили преди хиляда години, макар и пасивно, без мародерстване, в търсене на още неясно определено спасение.

Яхтата стига до кея, екипажът спуска трапа. Още не стигнали сушата, усмихнати пасажери вече протягат обсипани с пръстени ръце към Маргерита.

— Идваш ли?

— А… Ами, трябва ли?

Тя свива рамене, извръща се и внимателно прекрачва от пристана и на борда, полата й се опъва и за миг проблясва гланцово на жълтата светлина от кафенето. След известно колебание Слотроп тръгва да я последва, в последния момент някой шегаджия издърпва трапа, яхтата се отдалечава, Слотроп изкрещява, губи равновесие и пада в реката. С главата надолу: Ракетчикският шлем го тегли право към дъното. Той сваля шлема и изплува на повърхността с парещи синуси и замъглено зрение, бялата яхта се плъзга все по-далеч, въпреки че разпенващите винтове се движат към него и почват да засмукват плаща му, от който също е принуден да се избави. Отдалечава се плавайки по гръб и внимателно заобикаля кърмата изписана с черни букви: „АНУБИС Swinoujscie“922 опитвайки да стои по-далеч от тези винтове. Забелязва висящо от другия борд въже, успява да доплава дотам и да се хване за него. Оркестърът на палубата свири полка. Около спасителните въжета се мотаят три пияни дами с тиари и перлени огърлици, и наблюдават усилията на Слотроп да се изкачи.

— Хайде да го отрежем — вика едната — и да гледаме как ще цопне пак.

— Ами да, хайде! — съгласяват се другите.

Мили Боже! Една от тях е изнамерила отнякъде огромен сатър и го размахва енергично сред възторжен кикот и в този момент някой хваща глезена на Слотроп. Той свежда поглед и вижда, че от илюминатора под него стърчат две изящни китки нагиздени със сребро и сапфири, осветени като лед от вътрешността на каютата, а още по-долу струи мазната река.