Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Настъпи момент на взаимно вторачване, изразяващо възхищение и удивление от двете страни, след което мъж и жена, малко по-млади от водачите на Лъвския бивак се приближиха, за да поздравят Тюли и Талут. Мъжът беше домъкнал тежки мамутски кокали по склона — явно бе, че съвсем не се касаеше за преместване на временни жилища от едно място на друго, а за постоянна обител — и беше гол до кръста и потен. Лицето му бе силно татуирано и Айла трябваше да си наложи да не се взира в него открито. Върху лявата му буза бяха изрисувани не само шеврони като тези на Мамут от Лъвския бивак, но и симетрично подредени зигзаговидни линии, триъгълници, ромбове и спирали под прав ъгъл в два цвята — син и червен. Очевидно жената също беше работила; и тя беше гола до кръста, но вместо панталони носеше заметната пола, която се спускаше малко под коленете и. Нямаше татуировка, но едната и ноздра беше пробита, носеше накит, направен от малко парче кехлибар, изваяно и лъснато, което преминаваше през дупката.
— Тюли, Тюли, каква изненада! Изобщо не ви очаквахме, но в името на Майката ние приветстваме Лъвския бивак — възкликна жената.
— В името на Мут ние ти благодарим за гостоприемството, Авари — каза Тюли. — Не предполагахме, че моментът ще бъде неподходящ за посещение.
— Бяхме наблизо, Винкавек — добави Талут, — и не можехме да не се отбием.
— Лъвският бивак е винаги добре дошъл — каза мъжът, но как така се озовахте толкова наблизо? Не ви е било на път за Вълчия бивак.
— Вестоносецът, който дойде на ни уведоми, че мястото на Срещата се променя, се отбил в бивака на народа Сънге по пътя си и ни каза, че обитателите му са много болни. Ние имаме нов член, Лечителка, Айла от Огнището на Мамута — каза Талут и я покани с жест да излезе напред, — и тя поиска да отидем, за да им помогне. Оттам и идваме.
— Да, познавам този бивак на народа Сънге — каза Винкавек, после се обърна към Айла.
Тя усети, как очите му за миг се впиха в нейните. Поколеба се, тъй като все още не беше свикнала да среща открито погледа на непознат, но долови, че в такъв момент не бива да се срамува, нито да проявява скромността на жена от Клана и отвърна на погледа му. Изведнъж той се разсмя и бледосивите му очи блеснаха одобрително, оценявайки с поглед качествата и на жена. Тогава тя забеляза, че е изключително привлекателен мъж не защото беше красив или блестеше с някаква особена отличителна черта, макар че татуировката му наистина го открояваше, а поради силата на волята и интелигентността му. Той вдигна поглед към Мамут, който яздеше Уини.
— Значи все още си сред нас, старче — каза той, явно доволен и добави с многозначителна усмивка: — и отново с изненади. От кога си станал Викач? Или може би трябва да те наречем с друго име? Два коня и вълк да пътешестват с Лъвския бивак? Това е повече от Дар на Викач.
— Възможно е друго име да е по-подходящо, Винкавек, но това не е мой дар. Животните се подчиняват на Айла.
— Айла? Изглежда, че старият Мамут си е намерил достойна дъщеря.
Винкавек отново я огледа с явен интерес. Не забеляза, че Ранек се взира в него свирепо, но това не убягна от погледа на Джондалар. Разбра чувството му и за първи път почувства странна близост с ваятеля.
— Хайде, стига сме стояли и приказвали тук. — Имаме достатъчно време за това. Пътешествениците сигурно са уморени и гладни. Позволете ми да се погрижа за вашата вечеря и да ви намеря място за почивка.
— Авари, виждаме, че правите нова землянка. Няма защо да се безпокоиш за нас. Достатъчно ще бъде да ни посочиш място, където да опънем шатрите — каза Тюли. — По-късно ще ни бъде приятно да хапнем с вас и евентуално да ви покажем няколко великолепни кожи от северен елен и други животни, които случайно взехме с нас.
— Аз имам по-добра идея! — избоботи Талут, смъквайки раницата си там, където стоеше. — Защо да не ви помогнем? Е, може да ми казвате кое къде да слагам, но затова пък имам гръб, който спокойно може да носи една-две мамутски кости.
— Да. И аз бил помогнал — предложи услугите си Джондалар, като поведе напред Рейсър и помогна на Ридаг да слезе от коня. — Това е необикновена землянка. Никога досега не съм виждала подобно нещо.
— Ама разбира се. Приветстваме желанието ви да ни помогнете. Някои от нас бързат да се приготвят за Лятната среща, но за доброто построяване на една землянка е нужно цяло лято, затова трябва да я построим преди да сме тръгнали. Лъвският бивак е много щедър — каза Винкавек като се чудеше колко ли парчета кехлибар щеше да струва щедростта им, когато започнеше размяната на предмети. После реши, че си заслужава да се завърши изграждането на землянката, за да се запуши устата на мърморковците.