Фурията на принцепса

— Лейди — тихо каза Арарис и склони глава.

Той обходи с поглед празната ложа и произнесе, леко понижавайки глас:

— Изглежда получавате много по-малко внимание, отколкото заслужавате.

— За това си има много добра причина, сър — отвърна Верадис, премествайки поглед към ложите на Сената. — Надявам се скоро да я узнаем.

Намръщена, Исана се облегна назад и започна да оглежда местата зад ложите на Върховните лордове, където по правило пристигащите лордове и графове сядаха зад своите покровители.

Например зад ложата на лорд Акватайн се бяха настанили много добре облечени граждани, главно в черните и алените цветове на Дом Акватайн, а черните и златните цветове на Дом Родес бяха почти също толкова на брой зад ложата на този Върховен лорд. За разлика от тях, в секциите зад ложите на лорд Церес и, като стана въпрос, зад ложите на лорд и лейди Плацида, присъствието беше малобройно.

А пространството зад празната ложа, където би трябвало да седи Върховен лорд Калар, беше абсолютно пусто, нямаше никой в сивите и зелени цветове на Дом Калар. Това не беше изненадващо, като се има предвид, че Домът беше в немилост, след като откритият бунт на Бренсис Калар срещу короната се провали така катастрофално. Въпреки това по краищата на тази секция стояха граждани, макар и облечени в цветовете на други велики Домове.

Разбира се, все някой трябваше да бъде облечен в цветовете на Калар, дори и причината да е само дан към традицията или по силата на навика. Някои семейства носеха тези цветове от векове. Независимо от действията на последния лорд Калар, те не биха се отказали от традиционните си дрехи, всъщност много от най-бедните граждани на този регион просто не биха могли да си позволят нов гардероб, предвид каква разруха нанесе на икономиката бунтът на лорда.

Къде бяха гражданите от Калар, Церес и Плацида?

Какво не им каза лейди Плацида?

Тя почувства подобна заинтересованост в Арарис и се обърна към него, очаквайки да е забелязал същото, но откри, че той внимателно оглежда сенаторската ложа.

— Арарис? — прошепна тя.

— Виж ложата на Акватайн — тихо отвърна той. — Къде е лейди Акватайн?

Исана примигна и се вгледа по-внимателно. Със сигурност в ложата до Върховен лорд Атис Акватайн не се виждаше познатата великолепна фигура на съпругата му Инвидия.

— Къде би могла да бъде? — промърмори Исана. — Тя никога не би пропуснала подобно нещо.

— Може би сега, когато се появи наследник, те най-накрая са решили да се избият един друг — прошепна познат подигравателен глас. — Макар че ако е така, значи съм загубил парите, които заложих за друг победител при курсорите.

Исана се обърна и видя дребен и строен светлокос мъж, който им се усмихваше от ложата над тях, небрежно подпрян с лакти на парапета.

— Ерен — каза Исана и се усмихна, — какво правите тук? Мислех, че ще отидете със сина ми при канимите.