66 градуса северна ширина

— Затова ли го заряза? — попита Магнъс.

— Тогава още не знаех тези неща — въздъхна Харпа. — Той ме заряза. Едно време в банката имаше правило, че колеги не бива да имат интимни взаимоотношения. Когато Гудмундур пристигна, правилото отново влезе в сила. И познай кой изхвърча?

— Кофти — каза Магнъс.

— Да. Впоследствие някой ми каза, че Габриел и без това имал връзка с една двайсет и три годишна стажантка. Идеално му се нареди пасиансът! — мъката от тези неприятни спомени напълно измести първоначалното объркване на Харпа.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи в нощта, когато той умря?

— Когато се самоуби, искаш да кажеш?

— Умря — повтори натъртено Магнъс.

— Това вече го разказвах на колегата ти през януари.

— Разкажи ни пак — каза Магнъс. Беше извадил тефтерчето си. Записките на Арни от разпита през зимата, които Магнъс бе прехвърлил на идване, бяха крайно оскъдни.

Харпа се поколеба, сякаш търсеше начин да се измъкне, но нямаше как.

— Следобеда ходих на демонстрацията на площада пред парламента. Там срещнах един мъж, Бьорн Хелгасон. Когато започнаха да пръскат сълзотворния газ, аз отидох у тях.

— Къде точно? — попита Магнъс.

— Горе на хълма, при католическата катедрала. Всъщност, това бе апартаментът на брат му. Бьорн живее в Грундарфиордур, но бе отседнал у брат си, за да ходи на демонстрациите.

— Брат му там ли беше?

— Не, някъде бе излязъл.

— И после какво?

— Пийнахме. Поговорихме. По едно време помислих, че може и да стане нещо. Но после… явно ме достраша. Стана ми гузно за Габриел. Исках да го видя. Обадих му се и го извиках на среща в бар Б-5 на „Банкастрайти“.

— Как реагира Бьорн?

— Изглеждаше разочарован, но се държа като джентълмен. Настоя да ми даде телефонния си номер.

— И какво стана после?

— Отидох на „Банкастрайти“, влязох в бара и седнах да чакам Габриел. Но той така и не дойде. Аз вече се бях понапила. Някакъв студент започна да ми досажда. Зашлевих го. Той ми отвърна. Двама души се намесиха да ме защитят. Барманът изхвърли студента навън.

— Как се казваше студентът? — попита Магнъс, въпреки че знаеше отговора от бележките на Арни.

— Исак, мисля — каза Харпа, — не си спомням.

— И после?

— Получих съобщение от Габриел. „Отивам да плувам. Съжалявам. Сбогом.“ — нещо от този сорт. Не разбрах какво означава, но вече бях доста подпийнала. Помислих, че това е поредният му ексцентричен начин да ми каже, че ми връзва тенекия. Затова се обадих на Бьорн да дойде да ме вземе.

— По кое време стана това? — попита Магнъс.

— Знам ли? Дванайсет? Един? Два? Вече казах на колегата ти.

А той не го е записал, помисли си Магнъс.

— Добре. И къде отидохте с Бьорн?

— Върнахме се в апартамента на брат му — каза Харпа. — Можеш да предположиш какво последва там.

— Видя ли се с брата?

— Да, но чак на следващата сутрин, когато си тръгвах.

— В колко часа стана това?