66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Нямам представа, не си спомням. Но по пътя към къщи — помня, че се прибрах пеша — се замислих за съобщението от Габриел. Притесних се. Нещо се замотах, но щом се прибрах, веднага се обадих в полицията.
Версията звучеше неправдоподобно. Но и възможно. Имаше само едно нещо, в което Магнъс не намираше смисъл.
— Защо изведнъж се обади на Габриел Орн? Току-що ни описа защо го ненавиждаш и това е напълно разбираемо.
— Ами… — Магнъс зачака, докато Харпа мислеше трескаво. Стори му се, че тя се опитва да си спомни нещо, а не да подбере думи, сякаш най-важно за нея беше да се придържа към първоначалната си версия, а не да каже истината.
— Предполагам, че още съм го обичала — каза тя.
— Е, хайде сега! — не издържа Магнъс. — Та той се е отнасял отвратително с теб!
— Така е — каза Харпа, — но бях пияна и не бях спала с никого след Габриел Орн. Бях напрегната… уплашена дори… И се чувствах гузно.
Магнъс поклати глава.
— Това не го вярвам.
— Не ми пука какво вярваш! — извика Харпа. — И аз вече не знам в какво да вярвам! След смъртта на Габриел всичко се промени. Не помня защо съм го обичала. Не помня какво точно съм изпитвала към него тогава. Мъжът, когото обичах, се самоуби! Да, мразя го! И да, понякога го обичам. И понякога ме гризе съвестта. Не знам защо, но е така — Харпа направи усилие да се овладее. — Вече нямам никаква представа защо съм му се обадила. Сякаш тогава съм била друг човек.
Това Магнъс можеше да повярва. Никой не можеше да предположи как би се чувствала една нормална жена, ако приятелят й се самоубие, независимо колко гадно се е държал с нея. Магнъс знаеше само, че тези чувства едва ли са напълно логични и еднородни.
Но всички предполагаха нещо, в което Магнъс изобщо не бе сигурен.
— Харпа — наведе се към нея над кухненската маса, — мислиш ли, че е възможно смъртта на Габриел Орн да не е била самоубийство?
— Не — каза Харпа. — Невъзможно. Самоубийство беше. Няма друг вариант. Нали го разследвахте вече!
— Габриел Орн имаше ли врагове? — попита Магнъс. — Като изключим теб, де.
— Какво искаш да кажеш!?
— Просто ти задавам въпрос.
— Много хора не обичаха Габриел Ори. В общи линии, той си беше отрепка.
— И светът стана по-добър без него, така ли?
— Не! — проплака Харпа. Очите й се насълзиха. — Не! Изобщо не! Преиначаваш ми думите! Смъртта му беше ужасна! Както и на Оскар! Защо сте тук, вместо да търсите кой ги е убил!?
— Ги? — повтори Магнъс с тънка усмивка.
— Него! Него! Оскар! И не се опитвай да ме изиграеш! Това не доказва нищо! А сега ще ви помоля да си вървите.
— Инстинктът не те излъга, Арни — каза Магнъс, докато пътуваха обратно към центъра. — Естествено, че няма да иска баща й да остане, защото не ни каза истината.
— Така си и знаех. Дали не трябваше да го помолим да остане?
— Не. Тя щеше да се оплете напълно — отговори Магнъс. — Арни, трябва да си записваш по-подробно. Бележките ти от януарския разпит са напълно безполезни. Задължително записвай детайлите. Така се ловят престъпници — когато объркат някоя подробност.
— Мислех, че няма значение. Това беше рутинна проверка. Голямата сьомга бе сигурен, че става дума за самоубийство и нищо повече. — Голямата сьомга беше Снори Гудмундсон, Националният полицейски комисар. — Пък и бях уморен. Аз също бях на демонстрацията, но от страната, към която летяха киселите млека. Мобилизираха всички, дори детективите от отдел „Убийства“. Стояхме по шестнайсет часа караул пред парламента. Мисля, че вече бях киснал дванайсет часа там, когато ме пратиха да разследвам случая.
Магнъс изсумтя, докато гледаше бележките на Арни от разпита на Бьорн Хелгасон. И те бяха твърде оскъдни.
— Бьорн потвърди ли версията на Харпа?
— Да — каза Арни. — И беше много по-убедителен. Сега нали не смяташ да ходим при него в Грундарфиордур? Това е поне на два часа оттук. Целият ден ще отиде в път.
Магнъс знаеше, че е редно да отидат. Във версията на Харпа имаше дупка и за да я открият, най-логично бе да говорят с Бьорн. Но Грундарфиордур беше доста далеч — чак на полуостров Снайфелс, на западния бряг на Исландия. Магнъс имаше лични причини да не припарва в този район, освен ако не е наложително.
— По-нататък, може би — каза той.
„Криа“ се прибираше. Денят бе скапан и нервите бяха изопнати. Екипажът нямаше търпение да стигне до пристанището и да разтовари оскъдния си улов от деня — две мизерни мрежи дребна треска.
Беше тъмно. Отдясно тъмните планински силуети се открояваха на по-светлото облачно небе. Насреща, фарът Кроснес присветваше в добре познат ритъм. Екипажът пътуваше в мълчание. Густи, шкиперът, се бе издънил. Не бе преценил силата на прилива и мрежата им се бе оплела и скъсала в подводна скала при третото вадене за деня. Когато Бьорн видя къде ще ловят риба, той възрази, че е рисковано, но Густи не му обърна внимание. Остатъка от деня прекараха в опити да спасят мрежата, но в крайна сметка се сбогуваха с оборудване на стойност двеста хиляди крони. Бьорн предложи да я отрежат, за да могат поне да хванат още нещо преди края на деня.