![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Последното със сигурност би могло да обясни техните лишени от водна субстанция, жилави и издръжливи тела.
Капитан Джут гледаше картината.
— На учените?
— На фраските — поправи я невъзмутимо той. — Вероятно са пристигнали в нашата система като бегълци, следвайки капеланците като верни кучета. — Професорът приглади разрошените си от вятъра коси. — Някои предполагат, че те също са жертви на капеланците и жизнените им субстанции са били изсмукани преди много хилядолетия.
— А технологиите им?
— Откраднати, без никакво съмнение. Разграбени от други цивилизации.
Джут кимна, почуквайки с пръсти по брадичката си.
— Алис? Какво мислиш за това?
— ИСТОРИЯТА Е НИЗ ОТ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ — отвърна Алис. — КАКТО И ПРОФЕСОР КСАВИР ВЕРОЯТНО ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ. КАПИТАНЕ, ЗНАЕТЕ, ЧЕ СПОРЕД ПРЕВОДА НА КСТАСКА, КООРДИНАТИТЕ НА РОДНАТА ЗВЕЗДА СА ВЪВЕДЕНИ В ПАМЕТТА.
— Успя ли да я идентифицираш?
— НЕ С АБСОЛЮТНА ТОЧНОСТ. СЪЩЕСТВУВАТ МНОГО ЗВЕЗДИ, КОИТО ОТГОВАРЯТ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ, АКО ВЪОБЩЕ Е НЯКОЯ ЗВЕЗДА, КОЯТО ПОЗНАВАМЕ. ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ ПЕТТЕ НАЙ-ВЕРОЯТНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ?
— По-късно. — Капитан Джут си спомни за фраска, който се бе промъкнал на „Алис Лидъл“, ходещото дърво, проникнало в кораба й и смазало брата на Саския. Взе да съжалява, задето се бе вслушала в хрумването си да се допита до Ксавир.
— Професоре, знаете ли къде получих своята бяла карта? — попита тя, без да откъсва очи от филма. — На един сатурниански конвой. Фраски конвой.
— Да, капитане — кимна Ксавир, нетърпелив да я увери, че този дребен факт му е известен. — Показваха го по Трети канал.
— Те държат човешки екипажи на корабите си и корабите им са земни. Дори могат да говорят разбрано, когато им отърва. Мелиса Манденбра може да говори техния език. Ама и тя е една зубрачка, между нас казано.
— Жалко, че не можахме да задържим неколцината, които бяхте изровили — рече професор Ксавир, вдигна бастуна си и посочи с върха му дупката в стената. — Нищо чудно да има още един-двама, спотаени из скритите места на кораба. С ваше разрешение, капитане, може да бъде изпратена официална експедиция…
— Знаете ли какво не им харесвам на тези филми? — попита Джут. — В тях всички знаят, че някъде из сградата се е скрил маниак с резачка, че токът ще угасне и че нямат никакво оръжие, и какво казват, моля ви се: „Хайде, да се разделим.“
Дали това, което пробягна по интелигентното лице на Ксавир, не беше съжаление?
— Е, добре, капитане — произнесе с по-мек тон той, — мнозина от нас ще бъдат доволни, ако и вие не го забравяте никога. С подходящ операторен екип бихме могли да отворим очите на пътниците за красотите и тайнствата на този изумителен космически съд, с който имаме честта да пътешестваме. Дори вие ще научите някои интересни неща.
— Тайни, в които човечеството въобще не е трябвало да се забърква — промърмори тя, втренчена в екрана. Ако слязат долу и открият още фраски, тя си даде дума собственоръчно да ги изпържи.
Едва излязъл професорът и на негово място се появи Доджър Гилеспи.
— Кстаска каза, че ще тя провери по-късно — обяви и се хвърли на свободния фотьойл.
— Тя? — попита с вдигнати вежди Табита Джут.
— Ами…
Табита погледна внимателно старата си приятелка.
— Смятах, че отиваш там, за да им помогнеш.
— Не ме харесаха — отвърна невъзмутимо Доджър.
Табита се намръщи. Протегна се, чукна едно копче и спря филма. Сега на монитора й се виждаше същата графика като на големия стенен екран, с пояснителни бележки отдолу: ИНТЕГРАЦИОНЕН ИНДЕКС, УСУКВАЩ ФАКТОР НА СУБЛИМИРАНЕ. За един кратък миг големият екран беше залят от спираловидни водовъртежи на фрактали, след това отново се показа първоначалната графика, но в четири идентични версии. Мониторът на Табита следваше стриктно изображенията на своя по-голям брат.
— Уф… — изстена капитан Джут. Беше зърнала господин Спинър, който се връщаше за дежурство. — Алис? — прошепна тя.
— ДА, КАПИТАНЕ?
— Добре ли се чувстваш в момента?
— НАПЪЛНО, КАПИТАНЕ.
— Господин Спинър? Оставям всичко на вас, нали?
Вече протягаше ръка да повика колата.
Когато излизаха от контролната зала, подминаха някой, който приличаше на клавиатурен жокей, но се беше зачел в книга с меки синкави корици. Книгата имаше изтъркан вид, изглежда бе четена много пъти, страниците й бяха смачкани, а гръбчето — покрито с белезникави бръчки. На корицата бе изобразена стройна сребриста манекенка, подпряна в невероятна поза върху таблото за управление на блеснал от чистота разузнавателен кораб. Целта на тази причудлива позиция бе да изпъчи напред грамадния си бюст и да подпре с пръстче едно от копчетата на клавиатурата. Гримът й беше безупречен.