Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
Нападението, както често се случва, не изглеждаше елегантно. Не беше дори съвсем сполучливо. Но се оказа достатъчно ефикасно и с вик на изненада, болка и гняв аристократът се строполи върху надгробните плочи. Понечи да вдигне отново сабята, но жената го изпревари, скочи върху ръката, с която държеше оръжието, и я счупи с отчетливо изхрущяване. После с другия си крак стъпка лицето му и за секунда изглеждаше, сякаш танцува върху жив килим.
Озъбен, с окървавено лице, мъжът се отскубна, посегна към острието със здравата си ръка и същевременно се надигна. Жената изгуби равновесие и падна. Везните внезапно се разместиха отново и сабята аха да каже тежката си дума, ала Призрака вече се бе опомнил. Със саблен удар по рамото на мъжа — по ранената му ръка — го накара да се превие и да изпищи от болка.
Писъкът секна веднага, защото Призрака нанесе втория си удар — гибелния — още по-силно и по мястото точно под носа. Раздроби го и изпрати костици в мозъка, причинявайки мигновена смърт.
Главата на злополучния аристократ тупна глухо върху надгробния камък и после се отпусна безжизнено върху треволяка. Тъмни потоци кръв и слуз рукнаха от ноздрите му. Клепките му изпърхаха и той умря.
Запъхтян, Призрака стоеше над него. Просната до съседната надгробна плоча, старицата наблюдаваше младежа. Двамата се измерваха с погледи дълго и предпазливо — странната сивокоса старица с обветрено, дребно лице, окървавено от побоя, и странният млад индиец, покрит с кал от работата в изкопа. И двамата носеха прокъсани, мръсни дрехи. И двамата бяха изтощени и изранени от битката.
— Спаси ми живота — рече той най-сетне.
Тихите му думи се разнесоха като пара в смълчаното мрачно гробище и жената, успокоена, че пред нея не стои мъж, завладян от желание да убива, и тя няма да стане поредната жертва на среднощната му оргия, се надигна с мъка и се подпря на лакът.
— Успях да ти спася живота, защото ти спаси моя — проломоти тя през счупените си зъби и подутите окървавени устни.
Личеше си, че е лошо наранена. Държеше се с длан за ребрата — явно няколко бяха счупени и при всяко погрешно движение заплашваха да пробият белите ѝ дробове.
— Можеш ли да дишаш нормално? — Той прескочи тялото на убития насилник и приближи до надгробната плоча, където лежеше старицата.
Протегна ръка да опипа ребрата ѝ.
— Ей! — възнегодува тя, решила, че прибързано се е успокоила. — Какво си мислиш, че правиш?
— Опитвам се да ти помогна — обясни разсеяно той, търсейки счупена кост, после добави: — Трябва да дойдеш с мен.
— Виж какво, не ми пробутвай идеите си…
— Какво предлагаш? Тук има мъртвец, а там — трима тежко ранени мъже. Някъде има още един мъж, който ще доведе полицаи, подкрепления или и двете. И ти си ранена. Остани, ако желаеш, но бих предпочел да размислиш.
Тя го погледна предпазливо.
— Къде ще ме заведеш? Стая ли имаш някъде? Не изглеждаш особено преуспял.
— Не съм — съгласи се той. — И не е точно стая.
Усмихна се сухо и жената, която се казваше Маги, се възхити на тази усмивка — все едно слънце надникна през облаците в мрачен ден. Беше на шейсет, ала навярно защото той бе спасил живота ѝ или заради сияйната му усмивка, тя се поддаде на очарованието му и му позволи да я заведе в тунела. Разбра, че името му е Бхарат и работи в изкопа за подземната железница край Риджънт Парк.
Животът в тунела ѝ хареса. Нощем с Призрака спяха в нишата, опрели гърбове, за да се топлят, и тя не помисляше за мъжете, с които се бяха сблъскали през онази нощ. Двамина бяха в болница, където ги хранеха небрежни санитари, разбира се. Другите двама обаче все още бяха някъде, незнайно къде. Последният телохранител. И оцелелият богаташ. Те също бяха видели Призрака в действие. Те също знаеха, че той е крайно необикновен младеж.
17.
По обратния път към Бел Айл в ушите на Абърлайн продължаваха да отекват присмехулните остроти на колегите му.
До неотдавна го наричаха Сърцатия Фреди заради ентусиазма му и неуморния плам да отстоява справедливостта. И с право — той нямаше съпруга и деца, посвещаваше всичките си усилия на работата и негласно обвиняваше колегите си, че са склонни да избират пътя на най-малкото съпротивление.
Но как го наричаха сега? Безтелесния Фреди или Фантето без труп. Нито остроумно, нито забавно. Но това не му помагаше. Не облекчаваше горчилката от присмеха. А и в крайна сметка колегите му имаха известно право. Той наистина беше изгубил тяло. А без въпросната улика все едно няма убийство. Което значеше…