Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
За който иска да научи,
че дресировката на куче [1440]
е често пъти много важна,
аз с пример тук ще го докажа.
Сеньори, сигурни бъдете,
че кучето Хюсден, с което [1444]
Тристан ловува, равно няма:
красиво, пъргаво, голямо,
дресирано и все нащрек,
и умно, сякаш е човек. [1448]
Но както вързано стояло
покрай донжона, то тъжало
безспир за господаря свой,
надавало злокобен вой, [1452]
със нокти дращело земята
и не приемало храната,
която носели слугите.
Не вярвам да не се смилите [1456]
при тази гледка. „Аз да бях —
си казвал всеки — мигом щях
да го отвържа; то вилнее,
като че ли ще побеснее.“ [1460]
Изглежда няма да се случи
да се намери друго куче,
което хем да е другар,
хем страж на своя господар. [1464]
Нали и Соломон е смятал,
че най-добрият му приятел
е кучето му. Щом Тристан
от стражите бил задържан, [1468]
от своята храна Хюсден
не хапвал нищо нощ и ден.
Защо ли Марк не позволи
синджира му да се свали? [1472]
Уплашил се крал Марк, че бяс
щял да го хване, и тозчас
да го отвържат заповядал.
Защо зарад Тристан да страда [1476]
и неговият спътник верен?
Пък и къде ще се намери
смел рицар, който със Тристан
ще дръзне да дели мегдан! [1480]
— Сир — рекли тримата барони —
пуснете го. Щом то подгони
(да пази Бог!) един от нас
или животно, значи бяс [1484]
го кара да налита толкоз,
а не че то изпитва болка
по господаря си, че бил
изчезнал. — Марк се съгласил. [1488]
Народ се сбрал: един се качвал
на пейка, друг на стол — така че
да са далече от Хюсден.
И всеки там бил убеден, [1492]
че бясно е. Щом се видяло
на свобода, то се провряло
между събралите се хора,
без нищо никому да стори, [1496]
и се насочило, злочесто,
натам, където твърде често
Тристан бил, ала то открило
следата и от жал завило [1500]
пред погледите на дошлите
да гледат. На Тристан следите
подушило то и веднага
по тях се втурнало да бяга. [1504]
Изпърво минало оттам,
където той бил задържан
и съден. После с жалък лай
промъкнало се то покрай [1508]
Перейти на страницу: