Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        За който иска да научи, че дресировката на куче [1440] е често пъти много важна, аз с пример тук ще го докажа. Сеньори, сигурни бъдете, че кучето Хюсден, с което [1444] Тристан ловува, равно няма: красиво, пъргаво, голямо, дресирано и все нащрек, и умно, сякаш е човек. [1448] Но както вързано стояло покрай донжона, то тъжало безспир за господаря свой, надавало злокобен вой, [1452] със нокти дращело земята и не приемало храната, която носели слугите. Не вярвам да не се смилите [1456] при тази гледка. „Аз да бях — си казвал всеки — мигом щях да го отвържа; то вилнее, като че ли ще побеснее.“ [1460] Изглежда няма да се случи да се намери друго куче, което хем да е другар, хем страж на своя господар. [1464] Нали и Соломон е смятал, че най-добрият му приятел е кучето му. Щом Тристан от стражите бил задържан, [1468] от своята храна Хюсден не хапвал нищо нощ и ден. Защо ли Марк не позволи синджира му да се свали? [1472] Уплашил се крал Марк, че бяс щял да го хване, и тозчас да го отвържат заповядал. Защо зарад Тристан да страда [1476] и неговият спътник верен? Пък и къде ще се намери смел рицар, който със Тристан ще дръзне да дели мегдан! [1480] — Сир — рекли тримата барони — пуснете го. Щом то подгони (да пази Бог!) един от нас или животно, значи бяс [1484] го кара да налита толкоз, а не че то изпитва болка по господаря си, че бил изчезнал. — Марк се съгласил. [1488] Народ се сбрал: един се качвал на пейка, друг на стол — така че да са далече от Хюсден. И всеки там бил убеден, [1492] че бясно е. Щом се видяло на свобода, то се провряло между събралите се хора, без нищо никому да стори, [1496] и се насочило, злочесто, натам, където твърде често Тристан бил, ала то открило следата и от жал завило [1500] пред погледите на дошлите да гледат. На Тристан следите подушило то и веднага по тях се втурнало да бяга. [1504] Изпърво минало оттам, където той бил задържан и съден. После с жалък лай промъкнало се то покрай [1508]