Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Прехвърлих наум различните доказани техники за промяна на естествения подбор на пола (диетата на мъжа, вида и честотата на съвкупленията, времето им по отношение на овулацията и т.н.) и заключих, че ако сме много внимателни, Ричард и аз вероятно разполагаме с добри шансове да създадем момче по естествен начин. Но в подсъзнанието ми продължаваше да трепти мисълта, че шансовете ще са много по-благоприятни, ако Майкъл бъде бащата. В края на краищата той е имал двама сина (от три деца) и те са се появили в резултат на случайно поведение. Колкото и да подобря вероятностите с Ричард, същата техника с Майкъл на практика ще гарантира син.
Преди да заспя, отново накратко прецених неприложимостта на цялата идея. Трябваше да бъде изнамерен един сравнително прост и обезопасен метод на изкуствено осеменяване (което ще се наложи да контролирам сама, макар че самата аз щях да бъда обектът). Можехме ли да направим това при сегашното положение и да гарантираме пола и здравето на ембриона? Дори болниците на Земята невинаги успяват, въпреки всичките средства, с които разполагат. Другата алтернатива беше да правя секс с Майкъл. Макар да не намирах тази мисъл за отблъскваща, социологичните отклонения изглеждаха толкова големи, че въобще зарязах тази идея.
Шест часа по-късно
Тази вечер мъжете ме изненадаха със специална вечеря. Майкъл става доста добър готвач. В съответствие с рекламата храната имаше вкус на Бьоф Уелингтън, макар че повече прилича на спаначено пюре. Ричард и Майкъл сервираха и някаква червена течност, която беше окичена с названието вино. Не беше чак ужасна, така че я изпих, и за свое учудване установих, че тя действително съдържа някакъв алкохол и аз наистина се почувствах замаяна.
Всъщност в края на вечерта всички бяхме леко пийнали. Момичетата, и особено Симон, бяха объркани от нашето поведение. По време на десерта от кокосов пай Майкъл ми съобщи, че четиридесет и едно е „много специално число“. После обясни, че това е най-голямото просто число, което поставя началото на дълга квадратична поредица от други прости числа. Когато го запитах какво е квадратична поредица, той се разсмя и каза, че не знае. Обаче написа една поредица от четиридесет елемента: 41, 43, 47, 53, 61, 71, 83, 97, 113… която приключваше с числото 1601. Увери ме, че всяко едно от четиридесетте числа в поредицата е начало на разцвет.
— Ето защо — изрече с намигване — четиридесет и едно трябва да е магическо число.
Докато се смеех, нашият местен гений Ричард разгледа числата и след не повече от минута игра с компютъра обясни на Майкъл и мен защо поредицата се нарича „квадратична“.
— Вторите остатъци са константни — рече той и с един пример ни показа какво има предвид. — Ето защо една пълна поредица може да бъде произведена от прост квадратен израз. Нека вземем f/N/=N-81N+41 — продължи той, — където N е което и да е произволно цяло число от 0 до 40. Тази функция ще породи цялата ви поредица. Или още по-точно — разсмя се той. — Нека приемем f/N/=N—81+1681, където N е всяко произволно цяло число от 1 до 80. Тази квадратична формула започва от края на поредицата ви от числа, F/1/-1601, преминава през нея в намаляващ ред, обръща се в F/40/=F/41/=41 и тогава генерира целия боен ред от числа във възходящ ред.
Ричард се усмихна. Майкъл и аз просто зяпахме със страхопочитание.
13 март, 2205
Днес Кат и навърши две години и всички бяха в добро настроение. Особено Ричард. Той наистина харесва своето малко момиче, нищо че тя го манипулира възмутително. По случай рождения й ден той я заведе до входа на пещерата на октопаяците и двамата заедно дрънкаха по скарите. Ние с Майкъл изразихме неодобрението си, но Ричард се разсмя и намигна на Кати.
За вечеря Симон изсвири на пианото една кратка пиеса, на която я учеше Майкъл, а Ричард ни сервира доста сполучливо вино (нарече го рамианско шардоне) и бъркана сьомга. На Рама бърканата сьомга прилича ма бърканите яйца на Земята, което е доста объркващо, но ние продължаваме да се придържаме към установената практика да наричаме храните според естествените им съставки.