Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Ще оживея — изграчи той. Спомените му внезапно се върнаха. — Какво стана с теб? Варсако…? — Не успя да довърши въпроса.
Суниатон направи кисела физиономия.
— Добре съм — каза той и за изумление на Ханон се ухили. — Варсако не беше в състояние… нали се сещаш.
— Добре! Шибано копеле. — Ханон се намръщи. — Защо хората му не ме убиха?
— Щяха да го направят — прошепна Суниатон. — Но…
Приятелят му млъкна, когато стъпалата към главната палуба изскърцаха. Някой идваше. Миг по-късно египтянинът се изправи над Ханон.
— А, свестил си се — каза той. — Добре. Онези, които спят прекалено дълго след подобен побой, често не се събуждат.
Ханон го изгледа кръвнишки.
— Не ме гледай така — укори го египтянинът. — Ако не бях аз, щеше да си мъртъв. И най-вероятно изнасилен преди това.
Суниатон трепна, но яростта на Ханон не знаеше граници.
— И какво, благодарен ли трябва да бъда?
Египтянинът клекна до него.
— Борбен дух, а? За разлика от приятеля ти. — Кимна одобрително. — Надявам се да те продам за гладиатор. Ще е загуба да попаднеш на полето или да станеш домашен роб. Можеш ли да се изправиш?
Ханон му позволи да му помогне да седне. Пронизващата болка в гърдите го накара да се намръщи.
— Какво има?
Ханон беше объркан от загрижеността на египтянина.
— Нищо. Само няколко счупени ребра.
— Това ли е всичко?
— Мисля, че да.
Египтянинът се усмихна.
— Добре. Помислих си, че съм се намесил прекалено късно. При Варсако понякога се случва от играчка да стане плачка.
— „Играчка“ ли? — изсумтя Суниатон.
Египтянинът махна пренебрежително с ръка.
— По принцип изчуква нещастника, който хване окото му. Обикновено по няколко пъти на ден. Стига да е само това, бива. Не се отразява на пазарната цена. Но след онова, което му направи, щеше да убие и двама ви. Нямам нищо против да се забавлява, но не бих допуснал да похабява ценна стока. Затова сте тук, където спя аз. Варсако има ключ за клетката и като нищо би забил нож между ребрата ви при удобен случай.
На Ханон страшно му се искаше да сключи ръце на гърлото на капитана и да стиска, докато не изтрие самодоволната му физиономия. Жегна го, че животът им е бил спасен по чисто финансови причини. Дълбоко в себе си обаче не беше изненадан от постъпката на египтянина. Веднъж беше видял как баща му по същите причини беше заповядал на един роб да спре да бие едно муле.
— Това е най-доброто място на кораба. Има слънце, а ще хванете и прохладния ветрец. — Египтянинът се изправи. — Възползвайте се максимално. Пътуваме към Сицилия, а после продължаваме към Италия — каза той и си тръгна.
— В Иберия или Нумидия поне щяхме да имаме някакъв шанс да пратим вест до Картаген — отчаяно изпъшка Суниатон.
Ханон кимна горчиво. Вместо това щяха да бъдат продадени на най-големите врагове на народа им — като гладиатори.
— Не може Мелкарт да е единственият виновник за тази участ. Има нещо повече. — Замисли се защо ли им е било писано да ги сполети такава ужасна съдба. Изведнъж споменът за това как беше избягал от къщи се върна с пълна сила. Ханон изруга. — Ама че съм глупак!
Суниатон го погледна объркано.
— Какво има?
— Не помолих Танит за благословия, докато прекрачвах прага.
Суниатон пребледня. Макар да беше представяна като непорочна майка, Танит бе най-важното картагенско божество. Тя бе също и богиня на войната. Разгневяването ѝ можеше да доведе до наказание.
— Не е престъпление да забравиш — каза той и бързо добави: — Но все пак трябва да я помолиш за прошка.
Плувнал в студена пот, Ханон послуша съвета на приятеля си.
„Велика майко — замоли се той. — Прости ми. Моля те, не ни забравяй“.
На следващата сутрин Ханон още не се беше прибрал. Само по себе си това не беше нещо необичайно. Минаха обаче часове, а от него още нямаше никаква вест. По обед Бостар започна да се тревожи и час по час поглеждаше навън за малкия си брат. В ранния следобед вече не можеше да се сдържа.
— Къде е Ханон?
— Сигурно се въргаля някъде, измъчван от махмурлук — изръмжа Сафон.
Бостар сви устни.
— Никога досега не е закъснявал толкова.
— Може да е чул за речта на татко и да се е напил още повече. — Сафон погледна баща им за одобрение. За своя изненада не получи такова.
Лицето на Малх също беше загрижено.
— Прав си, Бостар. Ханон винаги се връща навреме за уроците си. Бях забравил, но днес следобед по негова молба щяхме да говорим отново за битката при Екномус.