Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
Орли сведе глава, признавайки поражението си. Никой никога не бе побеждавал Крейдейки в хайку на тринар. Звуците на възхищение, идващи от делфините, само потвърждаваха това.
Разбира се, нищо не се беше променило. Когато Орли и Крейдейки се обърнаха, за да напуснат оръжейния сектор, те знаеха, че само дързостта нямаше да спаси екипажа. Трябваше да има и надежда.
А надеждата бе неясна. Том знаеше, че Крейдейки отчаяно се безпокои за Хикахи, макар че го прикриваше многр умело.
Когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуят останалите, капитанът попита:
— Джилиън постигна ли някакъв напредък в изследването на онова нещо, което открихме… причината за всички тези неприятности?
Том поклати глава.
— От два дни не съм се виждал с нея за повече от час, така че не зная. Последното, което разбрах, е, че корабната микробиблиотека все още твърди, че създание като Хърби не е съществувало никога.
Крейдейки въздъхна.
— Би било добре да знаем какво мислят, че сме намерили Галактяните. Е, добре…
Изненадващо изсвирване зад тях ги спря. Тишуут, четвъртият офицер на кораба, се носеше по коридора сред облак от мехурчета.
— Крейдейки! Том! Сонарът показва, че от изззток се приближава делфин, очевидно плуващ насам с голяма скорост!
Крейдейки и Орли се спогледаха за миг. После Том кимна на неизказаната команда на капитана:
— Мога ли да взема Тишуут и двадесет делфина?
— Да. Организззирай отряда. Но не тръгвай, преди да сме разбрали кой е. Може да се наложи да вземеш повече от двадесет, а може и да е безсмислено въобще да тръгваш.
Том видя мъка в окото на капитана. Следващият час на очакване щеше да бъде тежък.
Орли махна на лейтенант Тишуут да го последва и се насочи с голяма скорост по пълния с вода коридор към външния люк.
12.
ГАЛАКТЯНИТЕ
Изпитвайки радостта от патронажа и командването, зороанката Крат наблюдаваше гелоанците, паханците, пиланците — нейните същества — докато те направляваха армадата на Зоро в битката.
— Господарке — докладва един гелоански офицер от разузнаването, — приближаваме се към водната планета с една четвърт от светлинната скорост, следвайки вашите нареждания.
Крат прие съобщението едва с леко помръдване на езика си, но тайно в себе си се радваше. Яйцето й бе здраво. Когато победяха тук, тя щеше да се върна у дома и да се съвъкупи отново. А екипажът на нейния флагман работеше като отлично смазана машина.
— Флотилията е на един пактаар напред от разписанието, господарке — съобщи офицерът от разузнаването.
От всички подчинени раси, дължащи вярност на Зоро, Гелоанците бяха любимци на Крат. Те бяха първата подчинена раса на собствения й вид, ъплифтирани от Зоро преди много време.
На свой ред Гелоанците също бяха станали патрони и бяха присъединили към клана две нови раси. Те бяха гордостта на Зоро. Веригата на ъплифт се разширяваше.
Далеч в миналото бяха останали Прародителите, които бяха създали Галактическите Закони. Оттогава насам една раса помагаше на друга да добие интелект, като получаваше в замяна услуги.
Преди много милиони години древният народ Лубер бе ъплифтирал народа Пубер, или поне така съобщаваше Библиотеката. Лубер вече отдавна бяха изчезнали. Пубер все още съществуваха някъде, макар вече да се намираха в стадий на упадък и деградация.
Но преди своя упадък расата Пубер усъвършенствала расата Хъл, която на свой ред създала своя подчинена раса от трошащите камъни — предци на Крат. Това била расата Зоро. Скоро след това хълите се оттеглили на своята родна планета и станали философи.
Сега самите зороанци имаха много подчинени раси. Техният най-успешен ъплифт бяха расите Гело, Паха и Пила.
Крат чуваше високия глас на тактика-пиланец Кубер-кабуб, който ръководеше подчинените си в сектора за планиране. Той настояваше да се постараят да получат информацията, която тя бе поискала от корабната минибиблиотека. Гласът на Кубер-кабуб издаваше уплаха. Добре. Щеше да се старае повече, ако се боеше от нея.
От всички, намиращи се на борда, пиланците бяха единствените бозайници — ниски двукраки същества от планета с голяма гравитация. Те бяха станали могъща раса в много пръснати из галактиките бюрократични организации, включително и в толкова важната Библиотека. Пиланците бяха усъвършенствали свои подчинени раси, давайки принос към клана.