![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
Тошио за пръв път огледа просеката. Басейнът бе разположен в единия й край, а пресни белези доказваха, че е изкопан наскоро. После той видя, че лостовете в бронята на Хикахи липсват.
Тогава кой е изкопал…? Погледът му се отмести встрани. Съзря някакви руини, пръснати из гъсталаците, и разпозна останките от разрушено селище.
В постоянния блясък на китрупската гора Тошио видя останки от груби, изпокъсани плетени мрежи, разпръснати и повредени тръстикови покриви и парчета остър метал, несръчно, но здраво прикрепени към дървени колове.
В клоните на дърветата той долови бързи движения. После, една след друга, се появиха малки, ципести ръце, последвани от плахо надзъртащи, блестящи черни очички, които гледаха към него изпод ниски зеленикави вежди.
— Ха! — прошепна той. — Аз видях едно подобно по-рано, но после съвсем забравих за него! Изглеждат съвсем разумни същества!
— Да — въздъхна Хикахи. — И това прави необходимостта от секретност по-жизнено важна от всякога. Бързо, Дръпнати очи! Разкажи ми какво се е случило!
Тошио разказа какво бе направил след първата ударна вълна, като пропусна само подробностите от борбата си с Кипиру. Беше трудно да се съсредоточи при наличието на очите зад дърветата, които първо се взираха в него, а после се криеха уплашено, когато той погледнеше към тях. Едва успя да довърши разказа си и връхлетя поредната вълна.
Виждаха се водните маси, които с яростен рев и бяла пяна се носеха нагоре по наклонения бряг. Но очевидно Хикахи бе права. Водата нямаше да се вдигне чак дотук.
— Тошио! — изсвири Хикахи. — Справил си се отлично. Освен нас ти може би си спасил и този малък народ. Брукида ще успее. Той ще доведе помощ. Така че моето спасение не е важно. Трябва да направиш това, което ти казвам. Накарай Кипиру да се потопи веднага! Трябва да остане скрит и колкото може по-тих, докато търси тела и останки. Ти трябва да погребеш Сатата и К’Хит и да събереш парчетата от техните брони. Когато дойде помощта, трябва да сме готови да тръгнем бързо!
— Сигурна ли си, че ще издържиш? Раните ти…
— Ще издържа! Моите приятели ми осигуряват влага. Дърветата ме скриват. Наблюдавай небето, Дръпнати очи! Не позволявай да те забележат! Докато свършиш, се надявам да убедя моите приятели тук да ти имат доверие.
Гласът й звучеше уморено. Тошио се разкъсваше. Накрая той въздъхна и се шмугна обратно в гората. Положи усилие и се затича през натрошената растителност, следвайки оттеглящите се към брега води.
Кипиру тъкмо излизаше на повърхността, когато той пристигна. Делфинът бе махнал акваланга и си бе сложил въздушен резервоар вместо него. Съобщи, че е намерил тялото на Фип-пит — делфинът, за който предполагаха, че се е изгубил по-рано при водораслите-убийци. Разкъсаният му и изсмукан труп вероятно е бил освободен но време на връхлитащите цунами.
— Някакви следи от Хист-т? — викна Тошио.
Кипиру отговори отрицателно. Тошио предаде заповедта на Хикахи и се загледа в отново потъващия уостърскутер.
Постоя там още миг, после погледна на запад.
Червеникавото слънце на Китруп залязваше. Няколко звезди светеха през разпръснатите по небето облаци. На изток те бяха потъмнели и зловещи. През нощта щеше да вали. Тошио реши да не сваля водолазния си костюм, само махна гумената качулка. Вятърът бе хладен, но освежаващ.
Погледна на юг. Ако битката в космоса продължаваше, то той не видя никакви доказателства за това. Въртенето на Китруп около орбитата й бе скрило от него пламтящите облаци от плазма и метал, които трябваше да дрейфуват сега там.
Не му достигнаха сили да размаха юмрук, но се озъби на южното небе, надявайки се, че галактяните са се унищожили взаимно.
Едва ли бе така. Сигурно имаше победители. И скоро те щяха да се спуснат тук, за да потърсят делфините и хората.
Тошио разкърши рамене и въпреки умората си, пое бавно към гората, под спасителните корони на дърветата.
Откриха младежа и делфина скоро след пристигането си на острова. Двамата се бяха сгушили под един груб подслон, през който топлият дъжд се изливаше на мощни струи. Светкавици погълнаха приглушената жълта светлина на фенерите, които спасителите носеха. При първия проблясък на Томас Орли му се стори, че видя пет-шест малки приклекнали фигурки, скупчени около землянина и калафианеца. Но докато двамата със спътника му се промъкваха през гъсталаците, за да видят по-добре, животинките — или каквито бяха — бяха изчезнали.
Страховете му, че са били същества, хранещи се с мърша, се разсеяха, когато видя, че Тошио помръдва. Все пак задържа ръка на спусъка на бластера си и вдигна фенера нависоко, за да пропусне Ханес Суеси да мине пред него. Внимателно огледа просеката, възприемайки миризмите и звуците, идващи от металното възвишение, и запомняйки подробностите.