![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
И все пак беше твърде жалко, че те вече не бяха зависима подчинена раса. Щеше да е чудесно да се поработи отново над техните гени. Тези малки зли същества се променяха и имаха дразнеща миризма.
Нито една подчинена раса не бе идеална. Само преди двеста години пиланците бяха изцяло объркани от земните хора. Работата бе трудна и скъпа за прикриване. Крат не знаеше подробности, но всичко имаше нещо общо със слънцето на земляните. Оттогава пиланците силно бяха намразили хората.
Челюстите на Крат потръпнаха при мисълта за земляните. Само за триста години те се бяха превърнали в също толкова голяма неприятност, колкото и лицемерните кантенци или дяволските мошеници тимбримианци!
Расата Зоро търпеливо чакаше подходящия случай да изтрие петното върху честта на своя клан. За щастие хората бяха почти трогателно невежи и уязвими. Може би моментът вече бе настъпил!
Колко хубаво би било Хомо Саниенс да бъдат присъединени към Зоро като зависима подчинена раса. И това можеше да стане! Тогава какви промени можеха да бъдат направени! Как можеха да бъдат оформени!
Крат погледна екипажа си и й се прииска да има свободата да променя, да смесва, да оформя по своя воля дори тези усъвършенствани видове. Толкова неща можеха да бъдат постигнати с тях! Но това изискваше промяна на законите.
Ако ъплифтираните водни бозайници от Земята бяха открили това, което тя предполагаше, тогава законите можеха да бъдат променени… ако Прародителите наистина се бяха завърнали. Каква ирония — точно най-младата овладяла космоса раса трябваше да открие тази изчезнала флотилия! Тя почти прости на делфините факта, че съществуват, че са дали на онези хора статуса на раса-патрон.
— Господарке! — високият Гело докладваше. — Съюзът между Джофур и Тенанин се разпадна. Те се сражават помежду си. Това означава, че вече не са най-силни!
— Запазете бдителност — въздъхна Крат. Гелоанецът не трябваше да вдига толкова шум за едно малко предателство. Това не беше необичайно. Съюзи щяха да се създават и нарушават, докато една от армиите не надделееше. Тя възнамеряваше това да бъде армията на Зоро. Когато битката бъдеше спечелена, тя щеше да събере плячката.
Делфините трябваше да са тук! Когато спечелеше битката, тя щеше да измъкне безръките от тяхното подводно убежище и щеше да ги накара да кажат всичко!
С плавно движение на лявата си лапа тя повика библиотекаря пиланец от неговата ниша.
— Виж информацията за тези водни същества, които преследваме — заповяда му тя. — Искам да знам повече за техните обичаи, за това какво харесват и какво не. Говори се, че връзките им с техните човешки патрони са слаби и нетрайни. Дай ми начин да покваря тези… делфини.
Кубер-кабуб се поклони и се оттегли в сектора на Библиотеката, секторът с осветения спирален глиф2 над входа си.
Крат почувства съдбата навсякъде около себе си. Това място в космоса бе център на силата. Тя не се нуждаеше от уреди, които да й го кажат.
— Аз ще ги имам! Законите ще бъдат променени!
13.
ТОШИО
Тошио откри Сатата до ствола на едно гигантско дърво-сонда. Тя явно е била запокитена към чудовищното растение и смазана от сблъсъка. Бронята й представляваше бъркотия от натрошени парчета.
Тошио се влачеше през изкоренените и натрошени храсталаци, изсвирвайки, когато събереше сили, зов на тринар. Но най-вече се опитваше да се задържи на краката си. Не беше ходил толкова много, откакто бяха напуснали Земята. Контузиите и гаденето също го притесняваха.
Намери К’Хит да лежи на мека постеля от подобна на трева растителност. Неговата броня бе здрава, но кръвта на делфина-планетолог вече бе изтекла от три дълбоки рани на корема. Той бе мъртъв. Тошио запомни мястото и продължи.
По-близо до брега се натъкна на Сатима. Малката женска кървеше и беше в истерия, но жива. Тошио превърза раните й, после с един голям камък затисна краищата на бронята й към земята. Това беше най-доброто, което можеше да направи, за да я задържи на едно място, когато петата ударна вълна връхлетеше.
Беше по-скоро потоп, а не вълна. Тошио се хвана за едно плаващо дърво и с негова помощ задържа главата си почти над водата.
Веднага щом вълната започна да намалява, той се пусна и заплува към Сатима. Пипнешком потърси камъка, с който я бе задържал, и като го намери, я освободи да се носи в засилващото се обратно течение. Бореше се да се присъедини към отлива и да не изостане зад него.
2
глиф — релефна фигура (бел.прев.)