![Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/2/7/zvezdna-vlna-se-nadiga-startide-rising-bg-download.jpg)
Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
— Добре ли са? — попита Орли след няколко секунди.
— Ш-ш-ш, всичко е наред, Тошио. Това съм аз, Ханес — дочу той шепота на инженера. Гласът му звучеше много майчински. — Да, мистър Орли — викна Суеси в отговор. — И двамата са живи, но нямат достатъчно сили, за да говорят.
Томас Орли огледа просеката още веднъж и след това се приближи и сложи фенера на земята до Суеси.
— Тази светкавица ще прикрие всичко — каза той. — Ще наредя да докарат машините, за да отведем и двамата по-бързо оттук.
Той натисна един бутон на ръба на маската си и бързо изсвири на превъзходен тринар. Говореше се, че Томас Орли може да говори и първобитен делфински, макар че нито един човек не го беше чувал.
— Ще бъдат тук след няколко минути. Трябва да прикрият следите си. — Той приклекна до Тошио, който сега бе седнал. Суеси беше отишъл при Хикахи.
— Здравейте, мистър Орли — заговори момчето. — Съжалявам, че ви откъснахме от работата.
— Всичко е наред, синко. И без това исках да огледам наоколо. Това даде на капитана добро извинение да ме изпрати. След като ви отпратим на кораба, Ханес, Тишуут и аз ще отидем да огледаме разбилия се кораб. Как смяташ, ще можеш ли да ни заведеш преди Сатата и К’Хит? Искаме да изчистим този остров преди края на бурята.
Тошио кимна.
— Да, сър. Ще издържа още известно време. Предполагам, че не сте открили Хист-т?
— Не. Опасявахме се от подобно нещо, но не чак толкова, колкото се притеснихме, когато Брукида се върна. Кипиру ни разказа по-голяма част от случилото се. Делфинът говореше за теб с голямо уважение. Свършил си отлична работа тук.
Тошио се извърна, сякаш се засрами от получената похвала.
Орли го погледна с любопитство. Преди не се беше замислял за юнгата. През първата част от пътуването той правеше впечатление на умен, но малко безотговорен младеж. По-късно, след като намериха напуснатата и блуждаеща флотилия, той бе започнал да става все по-мрачен, когато шансовете им за завръщане намаляха.
И ето сега тази нова изява. Беше още рано да се кажат какви ще бъдат резултатите, но това явно беше бойното кръщение на Тошио.
От брега се разнесе бръмчене на мотори. Скоро се появиха две паякообразни машини, управлявани от скрити в брони делфини.
Тошио дрезгаво изстена, докато Орли му помагаше да стане. След това по-възрастният мъж спря, за да вдигне някакъв предмет от земята. Претегли го на ръка.
— Стъргалка, нали? Направено от люспи на метални риби, залепени за дървена дръжка…
— Предполагам, че да.
— Имат ли вече нещо като език?
— Не, сър. Е, само рудименти. Изглежда вече са напреднали в развитието си. Определено са в стадия на ловци-събирачи. Хикахи смята, че са на около половин милион години.
Орли кимна. Този местен вид изглеждаше на пръв поглед узрял. Една почти разумна раса, намираща се точно в подходящ стадий за ъплифт. Беше просто чудо как някой галактически вид-патрон не ги бе докопал вече за подчинена раса и не ги бе обрекъл на еон робство.
Сега хората и делфините от „Стрийкър“ имаха още едно задължение и секретността бе по-важна отвсякога.
Той пъхна предмета в джоба си и сложи ръка на рамото на Тошио.
— Добре, ти ще можеш да ни разкажеш всичко на кораба, синко. Междувременно трябва добре да обмислим някои неща.
— Сър? — Тошио вдигна глава и отправи объркан поглед към Орли.
— Е, не на всеки му се случва да стане кръстник на бъдеща звездна раса. Да знаеш, че делфините ще очакват да измислиш песен за това.
Тошио погледна към по-възрастния мъж, като не бе уверен дали той не се шегува. Но изражението на Том Орли запази обичайната си загадъчност.
Орли погледна нагоре към дъждовните облаци. Докато машините се приближаваха, за да вземат Хикахи, той се отдръпна и се усмихна на завесата, която временно се бе спуснала от небесния театър.
ЧАСТ ВТОРА
ТЕЧЕНИЯ