Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 984-483-076-3
- Переводчик: Александър Жеков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Звездна вълна се надига [Startide Rising - bg]». Краткое содержание книги:
— В деветнадесет часа ще е по-добре, сссър. Тогава се освобождавам от дежурство.
— Чудесно. Тогава довиждане до седем часа.
Таката-Джим кимна. Обърна се и заплува към своя пост.
Метц наблюдаваше делфина със задоволство.
Той е най-добрият от моите Стенос, помисли си специалистът по ъплифт. Не знае, че аз съм неговият кръстник… неговият генетичен баща. Но въпреки това се гордея с него.
Всички делфини на борда бяха от породата Турсиопс амикус. Но някои имаха генни добавки от Стенос бреданензис, дълбоководния делфин, който винаги е бил най-близо по разум до бутилконосия.
Дивият бреданензис имаше репутацията, че е ненаситно любопитен и пренебрегва с безразсъдна смелост всяка опасност. Метц беше ръководил усилията към генетичния код на неоделфините да се прибави ДНК от този вид. На Земята много от новите Стенос се бяха проявили отлично, показвайки качества като инициативност и личен чар.
Но грубият им темперамент напоследък предизвика леко негодувание у бреговите общества на Земята. Метц бе положил големи усилия да убеди Съвета, че е важно неколцина Стенос да бъдат избрани на отговорни постове в първия космически кораб с екипаж от делфини.
Таката-Джим беше неговото доказателство. С хладен разум и искрена учтивост, делфинът владееше английски до такава степен, че почти избягваше тринар и изглеждаше безразличен към преданията за Кита-Мечта, които така увличаха по-стари модели като Крейдейки. Таката-Джим бе най-човекоподобният делфин, който Метц някога бе срещал.
Той наблюдаваше как помощник-капитанът ръководи екипажа на мостика без Кийнинкските параболи, които Крейдейки винаги вметваше, а по-скоро с човешка прецизност и краткост. Без нито една излишна дума.
Да, мислеше си той. Този делфин щеше да получи добра оценка, когато се завърнеха.
— Доктор Метц-ссс?
Метц се извърна и видя фигурата на делфина, който тихо се бе приближил към него.
— Ка…? О, Кта-Джон. Изплаши ме. Какво мога да направя за теб?
Огромният делфин му се усмихна. Неговата тъпа муцуна, различно оцветеното му тяло и изпъкналите му очи щяха да кажат на Метц всичко за него… ако вече не го и знаеше.
Фереза атенцата, наслади се той на мисълта си. Толкова красив и толкова див. Моят най-таен проект и никой, дори и ти, Кта-Джон, не знае, че ти си нещо повече от обикновен Стенос.
— Простете, че ви смутих, доктор Метц-ссс, но шимпанзето-учен Чарлззз Дарт-т помоли да поговори с вас. Мисля, че малката маймуна пак иссска да се оплаче на някого.
Метц изсумтя. Кта-Джон беше само проект и не се очакваше да е толкова изискан като Таката-Джим. Но все пак имаше ограничения, които се отнасяха дори до скрития произход на гиганта.
Ще трябва да поговоря с този приятел, напомни си той. Подобно отношение не би било от полза.
— Моля съобщи на доктор Дарт, че тръгвам към него — каза той на делфина. — Тук засега нямам повече работа.
11.
КРЕЙДЕЙКИ И ОРЛИ
— Значи отново имаме оръжие — въздъхна с облекчение Крейдейки. — При това, модерно оръжие.
Томас Орли вдигна поглед от току-що поправените силози за ядрени заряди и кимна.
— Това е почти най-доброто, с което ще разполагаме, Крейдейки. Не очаквахме никакви неприятности, когато попаднахме в сражение при Моргран. Имахме късмет, че се измъкнахме само с такива малки повреди.
Крейдейки се съгласи.
— Така ссси е — въздъхна той. — Но ако бях реагирал по-бързо…
Орли долови състоянието на приятеля си. Той присви устни и изсвири. Дихателната му маска усили звука. Ехото затанцува и заподскача като полудял елф по всички ъгли на изпълненото с оксивода помещение. Работниците в оръжейния сектор вдигнаха своите тесни, чувствителни към звук челюсти, за да проследят подскачащия сонарен образ, докато той препускаше невидим, хихикащ с шегаджийско съчувствие:
Звукът изчезна, но смехът остана. Екипажът на оръжейния сектор заприказва и записука.
Крейдейки изчака веселието да утихне. След това от челото му излезе един мотив от звуци, изпълващи помещението, звуци, които преминаха в мимика, изразяваща събирането на буреносни облаци. Присъстващите в затворената стая чуха дъждовни капки, носени от вятъра. Том затвори очи, за да позволи на звуковия образ на морска буря да го обгърне.